Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Грау е достоен мъж. Лично взел меча и дрехите на Прат и ги предал на вдовицата му — разказа Северо и добави, че след тази битка свещеният призив в Чили гласял: „Да се бием до победа или смърт“, по примера на онези сърцати войни.

— А вие, Северо, не възнамерявате ли да идете на фронта? — го запита веднъж Елайза.

— Да, съвсем скоро — отвърна засрамено момъкът, питайки се какво чака, за да изпълни дълга си. Междувременно Лин се закръгляше, без това ни най-малко да помрачаваше нейното изящество и хубост. Замени роклите, които вече не й бяха по мярка с удобните и свежи копринени блузони, закупени в Китайския квартал. Излизаше малко, въпреки че баща й настояваше да се движи. Понякога Северо дел Валие я взимаше с кола и я извеждаше на разходка в парка или на плажа, където, удобно настанени върху някой шал, те похапваха или четяха: той — вестниците си и книгите със закони, а тя — любовните романи, в чиито истории бе престанала да вярва, но в които продължаваше да намира убежище. Северо живееше ден за ден, от посещение на посещение в дома на семейство Циен и с една-едничка цел — да се среща с Лин. Отдавна не бе писал на Нивеа. Няколко пъти бе посягал към перото, за да признае, че обича друга, но унищожаваше писмата, преди да ги е изпратил, защото не съумяваше да намери думи да скъса с годеницата си, без да я нарани до смърт. А и Лин не му даваше никакъв знак, за да започне той да си представя някакво общо бъдеще с нея. Не споменаваха Матиас, така както и той никога не отронваше дума за Лин, но въпросът тегнеше непрестанно във въздуха. Северо предпазливо скри от леля си и чичо си своето ново приятелство със семейство Циен и реши, че никой не подозира за него, с изключение на горделивия иконом Уилямс, на когото не се наложи нищо да казва, тъй като той сам узна, както узнаваше всичко останало в дома на дел Валие. От два месеца вече Северо се прибираше късно, с отнесен вид и глуповата усмивка, изписана на лицето му, когато една вечер Уилямс го заведе на тавана и на светлината на една спиртна лампа му посочи някакъв предмет, увит в чаршафи. Като го откри, стана ясно, че е лъскава бебешка люлка.

— Изработена е от сребро, сребро от мините на господарите в Чили, в нея са спали всички деца от това семейство. Ако искате, вземете я — каза.

Дълбоко засрамена, Паулина не се мярна повече в салона за чай, тъй като се усещаше неспособна да залепи хилядите парченца, на които се бе разбило дългогодишното й приятелство с Елайза Съмърс. Наложи се да се откаже от чилийските сладкиши, които толкова години бяха нейна слабост, и да се примири с френските сладки на своя готвач. Така полезна, когато ставаше дума да помита препятствия и да постига цели, настъпателната й сила сега се обръщаше против самата нея и спъната в бездействие, тя чезнеше от нетърпение, а сърцето й се блъскаше в гърдите. „Нервите ме съсипват, Уилямс“, оплакваше се тя — хленчейки както никога досега като някаква болнава жена. Даваше си сметка, че с един неверен мъж и с трима синове глупаци беше твърде вероятно по различни краища на света да съществуват немалко незаконородени деца, носещи нейната кръв, така че нямаше причина да се вълнува толкова; все пак тези предполагаеми копелдачета нямаха име, нито образ, докато това тук беше под носа й. Ако поне не ставаше дума за Лин Съмърс! Не можеше да забрави посещението на Елайза Съмърс и нейния китаец, чието име все й убягваше. Споменът за тази излъчваща достойнство двойка в нейния салон я изпълваше с тягостно чувство. Матиас бе прелъстил девойката — никакви увъртания на логическата еквилибристика и на здравия разум не бяха способни да опровергаят тази истина, която с интуицията си тя долови още в първия момент. Отричането и хапливите забележки на нейния син по адрес на съмнителната добродетелност на Лин само затвърдиха нейното убеждение. Детето, което тази млада жена носеше в утробата си, пораждаше у нея буря от противоречиви чувства — от една страна, тъп гняв срещу Матиас и, от друга — неизбежна нежност към това първо внуче. Едва дочака Фелисиано да се завърне от пътуването, за да му разкаже за случилото се.

— Подобни неща се случват всеки ден, Паулина, няма защо да ги превръщаш в трагедия. Половината дечица в Калифорния не знаят кой е баща им. Важното е да избегнем скандала и да се сплотим около Матиас. Семейството преди всичко — отсъди Фелисиано.

— Но това дете е част от нашето семейство — опита се да възрази тя.

— Още не се е родило, а ти го причисляваш към нашето семейство! Познавам тази Лин Съмърс. Видях я да позира почти гола в ателието на един скулптор, излагаше се без свян пред погледите на група мъже и всеки един от тях би могъл да бъде неин любовник. Не го ли разбираш?