Исабель Альенде - Портрет в сепия

През следващите месеци посещенията на Северо дел Валие в дома на семейство Циен станаха обичайни. Пристигаше привечер след работа, връзваше коня си при вратата и влизаше с шапка в едната ръка и с подарък в другата — така стаята на Лин постепенно се напълни с играчки и бебешки дрешки. Дао Циен го научи да играе ма-джун и заедно с Елайза и Лин прекарваха часове, местейки красивите фигурки от слонова кост. Лъки не участваше в тези игри, защото за него игра без залози бе чиста загуба на време; затова пък Дао Циен играеше само у дома си, тъй като на младини се бе зарекъл да не го прави за пари и вярваше, че ако измени на това обещание, щеше да го сполети нещастие. Семейството на Дао Циен така свикна с присъствието на Северо, че ако се случеше той да закъснее, започваха разтревожени да гледат часовниците си. Елайза Съмърс се възползваше от посещенията му, за да упражнява испанския си език и да си припомня за тази далечна държава Чили, където кракът й не бе стъпвал повече от трийсет години, но още обичаше като своя родина. Обсъждаха злободневни теми от войната и настъпващите политически промени — след като в продължение на няколко десетилетия на власт бяха консерваторите, сега либералите бяха победили и борбата за разгромяване на църквата и за реформи внасяше разделение във всеки дом. Болшинството мъже, макар и убедени католици, копнееха за модернизация на страната, ала жените, далеч по-религиозни, се обръщаха срещу бащите и съпрузите си в защита на църквата. Ако се съди по писмата на Нивеа, колкото и либерално да бе правителството, бедните влачеха все същата съдба и както и дотогава дамите от високопоставените класи и духовенството дърпаха конците на властта. Зад гърба на фамилията дел Валие, която не търпеше подобни идеи, момичето пишеше, че отделянето на църквата от държавата безспорно представлявало важна стъпка напред, ала все същите семейства владеели положението. „Трябва да основем нова партия, Северо, която да се стреми към справедливост и равенство“, пишеше девойката, вдъхновена от тайните си разговори със сестра Мария Ескапуларио.

Тихоокеанската война продължаваше да бушува в южните части на континента, като се ожесточаваше все повече и повече, а чилийските войски се готвеха да предприемат офанзива в пустинята на север, където природата бе сурова и негостоприемна като на луната и снабдяването на военните части с храни и боеприпаси изискваше титанични усилия. Единственият път, през който можеха да прехвърлят войниците до бъдещия театър на бойните действия, бе по море, но перуанският военен флот не бе склонен да позволи това. Северо дел Валие смяташе, че във войната Чили взема превес благодарение на непобедимата си организираност и настървеност. Не само оръжието и бойният дух щели да решат развръзката в тази война, обясняваше той на Елайза Съмърс, но и примерът на шепа героични мъже, които бяха успели да възпламенят достойнството в душата на нацията.

— Струва ми се, че изходът на войната се реши през май, госпожо, в морската битка край пристанището в Икике. Там една овехтяла чилийска фрегата се сражава срещу една перуанска бойна единица, която я превъзхождаше. Начело бе Артуро Прат, млад, дълбоко религиозен и доста стеснителен капитан, за когото се говори, че стоял настрана от шумните увеселения и неблагоразумия, характерни за военните среди, и до такава степен с нищо не се откроявал, че висшестоящите му дори се съмнявали в неговата храброст. В онзи ден обаче той се превърна в герой, който изпълни с плам душите на всички чилийци.

Елайза бе осведомена за подробностите, тъй като ги бе прочела в един закъснял брой на лондонския „Таймс“, където въпросният епизод бе описан като „… една от най-славните битки на всички времена, в която един овехтял дървен кораб, готов всеки миг да се разпадне, издържа в бой повече от три часа и половина срещу една наземна батарея и срещу могъщ броненосец, и накрая достойно свърши дните си с развян на мачтата флаг.“ Докато перуанският кораб под командването на адмирал Мигел Грау, който бе национален герой на своя народ, промушил с пълна пара чилийската фрегата с тарана 3 3 Островърха здрава издатина на военен кораб за нанасяне удар на неприятелски кораб. — Б.пр. , капитан Прат, последван от един от хората си, се възползвал, за да скочи на абордаж. И двамата загинали, простреляни на неприятелската палуба броени минути по-късно. При второто пробождане още неколцина от войните на Прат, подражавайки на неговия пример, скочили срещу противника и също издъхнали, превърнати в решето, накрая три четвърти от екипажа се предали, преди фрегатата да потъне. Този безразсъден героизъм вдъхнал смелост у сънародниците им и разтърсил така силно врага, че адмирал Грау слисано повтарял: „Как само се бият тези чилийци!“