Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Не ви моля да ме обичате, Лин, моята любов към вас стига и за двама ни — отвърна Северо церемониално, както винаги се държеше с нея. — Бебето се нуждае от баща. Дайте ми възможност да закрилям и двама ви и ви обещавам, че с времето ще стана достоен за вашата любов.

— Баща ми казва, че в Китай двойките се женят, без да се познават и впоследствие се научават да изпитват обич един към друг, ала аз съм сигурна, че това няма да се случи с мен, Северо. Съжалявам много… — отвърна тя.

— Не сте длъжна да живеете с мен, Лин. Щом родите, ще се върна в Чили. Моето отечество е във война и прекалено дълго отлагах своя дълг.

— А ако не се върнете от фронта?

— Детето ви поне ще носи моето име и ще разполага с наследството от моя баща, което все още притежавам. Не е много, но ще стигне за образованието му. А вие, скъпа Лин, ще запазите честта си…

Същата вечер Северо дел Валие написа на Нивеа писмото, което дотогава бе отлагал. Съобщи й новината с четири изречения, без въведение и извинения, защото знаеше, че тя няма да го понесе по друг начин. Дори не се осмели да й поиска прошка за пропиляната любов и време, които техният писмовен годеж, проточил се четири години, означаваха за нея, тъй като такива дребнави сметчици бяха недостойни за великодушното сърце на неговата братовчедка. Поръча на един прислужник да занесе писмото в пощата на другия ден. Един месец по-късно Северо дел Валие и Лин Съмърс се ожениха с кратка церемония в присъствието на нейното семейство и на Уилямс, който бе единственият човек от дома, когото Северо покани. Знаеше, че икономът ще разкаже на леля му Паулина, и реши да изчака тя първа да го заразпитва. Не съобщи за сватбата на никого, защото Лин го бе помолила за пълна дискретност до раждането на детето и докато тя не възвърнела предишния си вид: нямала смелост да се показва сега с този тумбест корем и с петна по лицето, му обясни. Вечерта Северо се сбогува с невестата си, целувайки я по челото, и както всеки път отиде да спи в ергенската си стая.

Същата седмица във водите на Тихия океан се разрази нова битка и чилийската ескадра обезвреди два неприятелски броненосеца. Перуанският адмирал Мигел Грау, същият достоен мъж, който няколко месеца по-рано бе предал меча на капитан Прат на вдовицата му, загина така героично, както чилийският герой. За Перу това бе катастрофа, защото, губейки контрол по море, комуникациите се прекъсваха и перуанските войски оставаха раздробени и в изолация. Чилийците, превърнали се в господари на морето, успяха да прехвърлят бойните си части до невралгичните точки на север и да приведат в действие своя план за настъпление по суша на вражеска територия и за завладяване на Лима. Северо дел Валие следеше новините със същата страст както всички останали негови сънародници в Съединените щати, ала любовта му към Лин превъзхождаше неколкократно неговия патриотизъм и той не бързаше със завръщането си в родината.

В утрото на втория понеделник на месец октомври Лин осъмна с подгизнала нощница и нададе вик на ужас, защото помисли, че се е изпуснала в леглото. „Лоша работа, мехурът се спука твърде рано“, сподели Дао Циен с жена си, но застана усмихнат и спокоен пред дъщеря си. Десет часа по-късно, когато за контракции едва ли можеше да се говори и семейството беше изтощено от игра на ма-джун за развлечение на Лин, Дао Циен реши да прибегне до помощта на своите треви. Бъдещата майка предизвикателно се шегуваше: това ли били прословутите родилни болки, с които толкова я плашели. Та те се понасяли по-леко, отколкото стомашните присвивания, причинени понякога от китайската храна, каза тя. Чувстваше се по-скоро отегчена, отколкото неразположена, и изпитваше глад, ала баща й й позволи да пийне само вода и билков чай, докато й прилагаше акупунктура, за да ускори раждането. Съчетанието от лековити треви и златни игли оказа своето въздействие и привечер, когато Северо дел Валие се появи за обичайното си посещение, завари Лъки онемял на вратата, а къщата — разтърсвана от стоновете на Лин и врявата на една китайска акушерка, която се разпореждаше на висок пас и се суетеше с кърпи и кани с вода. Дао Циен търпеше тази жена, защото в своята си област, тя бе по-опитна от него, но не й позволи да измъчва Лин, като я възсяда или пък налага с юмруци по корема, както тя се гласеше да стори. Северо дел Валие остана в салона, плътно прилепен до стената в усилие да не бъде забелязан. Всяко стенание на Лин дълбаеше душата му като със свредел; искаше му се да избяга далеч оттам, ала не можеше да мръдне от мястото си, нито да обели дума. В това време се появи Дао Циен невъзмутим и облечен с обичайната си безупречна спретнатост.