Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Какво правиш! — възкликна бабата и понечи да я изтръгне от ръцете му.

— Поднасям й дъха си, за да я орисам с щастлива съдба. Нима има нещо друго по-ценно, което бих могъл да даря на Лай-Минг — засмя се вуйчото.

Когато Северо дел Валие се прибра в дома в Ноб Хил за вечеря с вестта, че преди една седмица се бе оженил за Лин Съмърс и че същия ден се бе родила дъщеря му, вцепенението на леля му и чичо му бе толкова голямо, като че ли бе хвърлил мъртво куче на масата за хранене.

— А всички виняха Матиас! Винаги съм знаел, че не той е бащата, но за миг не съм помислял, че си ти — избълва Фелисиано едва опомнил се от смайването си.

— Не съм бащата в биологически смисъл, но съм баща пред закона. Момиченцето се казва Аурора дел Валие — поясни Северо.

— Това е непростима дързост! Ти предаде семейството, което те прие като син! — изрева чичо му.

— Не съм предал никого. Ожених се по любов.

— Но нима тази жена не бе влюбена в Матиас?

— Тази жена се нарича Лин Съмърс и е моя съпруга, настоявам да се отнасяте към нея с нужното уважение — отвърна сухо Северо и се изправи.

— Ти си глупак, Северо, кръгъл глупак! — наруга го Фелисиано и с гневни стъпки напусна трапезарията.

Непроницаемият Уилямс, който в този момент влезе, за да проследи поднасянето на десерта, с мъка прикри съучастническата си усмивка, преди дискретно да се оттегли. Паулина недоверчиво изслуша обясненията на Северо, че след няколко дни заминавал да се бие в Чили, че Лин оставала да живее при родителите си в Китайския квартал и че ако всичко се развивало както трябва, по-късно щял да се върне и да поеме ролята си на съпруг и баща.

— Седни, племеннико, и да поговорим като хората. Матиас е бащата на това момиченце, нали?

— Питайте него, лельо.

— Ясно. Оженил си се, за да измиеш срама от лицето на Матиас. Синът ми е циник, а пък ти си мечтател… Да погубваш живота си заради някакви си донкихотовщини! — възкликна Паулина.

— Грешите, лельо. Не съм погубил живота си — напротив, смятам, че само така ще бъда щастлив.

— С жена, която обича друг? С дъщеря, която не е твоя?

— Времето ще ми помогне. Ако се върна от фронта, Лин ще съумее да ме обикне, а момичето ще ме приема за свой баща.

— Матиас може да се върне преди теб — отбеляза лелята.

— Това нищо не променя.

— Само с една дума Матиас може да накара Лин да го последва накрай света.

— Това е неизбежен риск — отвърна Северо.

— Изгубил си си главата, племеннико. Тези хора не са от нашето тесто — постанови Паулина дел Валие.

— Това е най-почтеното семейство, което познавам, лельо — увери я Северо.

— Виждам, че нищо не си научил край мен. За да се издигнеш в този свят, трябва първо да мериш, а сетне да кроиш. Ти си адвокат с блестящо бъдеще и си потомък на един от най-старите родове в Чили. Вярваш ли, че обществото ще приеме жена ти? А твоята братовчедка Нивеа, тя не те ли чака още? — попита Паулина.

— Това приключи — каза Северо.

— Добре, затънал си до гуша, Северо, и май е късно за разкаяние. Нека се опитаме да закърпим нещата колкото можем. Парите и социалното положение са много важни както тук, така и в Чили. Ще ти помогна с каквото мога, ненапразно съм баба на това момиченце, как точно се казваше то?

— Аурора, но баба й и дядо й я наричат Лай-Минг.

— Носи името Дел Валие и мой дълг е да й помогна, още повече че Матиас си изми ръцете в тази злощастна случка.

— Не е необходимо, лельо. Разпоредил съм се така, че Лин да получи парите от моето наследство.

— Допълнителни средства никога не са в повече. Поне ще мога да видя внучката си, нали?

— Ще попитаме Лин и родителите й — обеща Северо дел Валие.

Бяха още в трапезарията, когато Уилямс донесе спешна вест, че Лин получила кръвоизлив, животът й бил в опасност и Северо трябвало незабавно да отиде там. Той хукна като изстрелян към Китайския квартал. В дома на Дао Циен завари малкото семейство застанало край леглото на Лин в такова мълчание, сякаш позираха за някаква трагична сцена. За миг го озари безумна надежда, понеже видя всичко чисто и подредено, без следи от раждането, без изцапани кърпи, нито мирис на кръв, но после съзря болката по лицата на Дао, Елайза и Лъки. Въздухът в стаята като че се бе разредил — Северо пое дълбоко дъх, задушавайки се като на висок планински връх. Пристъпи разтреперан към леглото и видя Лин просната, с ръце скръстени на гърдите, със затворени очи и с прозрачна кожа — приличаше на прекрасна статуя от алабастър с цвят на пепел. Взе ръката й, твърда и хладна като лед, надвеси се и установи, че една диша, че устните и пръстите й са сини. Целуна дланта й, задържайки безкрайно дълго ръката й в своята и мокрейки я със сълзите си, завладян от скръбта. Тя с мъка успя да изрече името на Матиас, сетне въздъхна няколко пъти и си отиде със същата лекота, с която се бе носила из този свят.