Исабель Альенде - Портрет в сепия

Елайза вдигна детето от люлката и й го подаде. Паулина пое мъничкото вързопче — то бе толкова леко, че приличаше на връзка дрехи — и й се стори, че сърцето й ще се спука от едно непознато дотогава чувство. „Боже мой, Боже мой“, заповтаря тя при вида на това крехко телце, което караше коленете й да се огъват и изтръгваше ридание от гърдите й. Седна в едно кресло с внучката си, която почти се загуби в огромния й скут и започна да я люлее, докато Елайза Съмърс поръчваше чая и сладкишите, които преди й бе поднасяла — във времето, когато тя още бе най-редовната клиентка в сладкарницата. Междувременно Паулина дел Валие успя да дойде на себе си от вълнението и да подготви артилерията за настъпление. Започна със съболезнования по повод смърт на Лин и премина към потвърждаване на несъмненото бащинство на Матиас — достатъчно било да се погледне детето, било досущ като всички останали Родригес де Санта Крус и дел Валие. Безкрайно съжалявала, че по здравословни причини синът й се намирал в Европа и не бил в състояние веднага да дойде и да вземе момиченцето. Сетне изказа желание тя да поеме грижите за бебето, понеже Елайза била много заета с работа, разполагала с малко време и с недостатъчни средства, безсъмнено щяло да й бъде невъзможно да предложи на Аурора начина на живот, какъвто тя би имала в нейния дом в Ноб Хил. Каза това с тон на човек, който прави услуга, като прикриваше нетърпението, което караше гърлото й да се свива, а ръцете й да треперят. Елайза Съмърс благодари за това великодушно предложение, но добави, че била убедена, че с Дао Циен са в състояние да се погрижат за Лай-Минг така, както Лин ги бе помолила в предсмъртния си час. Естествено, добави, Паулина винаги щяла да бъде добре дошла в живота на детето.

— Нека не бъркаме нещата около бащинството на Лай-Минг — каза още Елайза Съмърс. — Както и двамата с вашия син ни уверихте преди няколко месеца, той не е имал нищо общо с Лин. Сигурно си спомняте, че синът ви ясно заяви, че баща на детето би могъл да бъде всеки един от неговите приятели.

— Такива неща се изричат в разгорещени спорове, Елайза. Матиас го каза, без да мисли… — запъна се Паулина.

— Фактът, че Лин се омъжи за господин Северо дел Валие доказва, че синът ви е казал истината, Паулина. Внучката ми няма кръвна връзка с вас, но пак ви казвам, че можете да я виждате, когато пожелаете. Колкото повече хора й показват обичта си, толкова по-добре за нея.

В последвалия половин час двете жени се опълчиха една срещу друга като гладиаторки, всяка със свой собствен стил. Паулина дел Валие започна с ласкателства, премина през злобна хапливост, после го удари на молба, а сетне прибягна до отчаяната помощ на подкупа и когато всичките й средства се изчерпаха без успех, тя пусна в действие заплахите, като с това не накара другата баба да отстъпи дори на сантиметър от позициите си, с изключение на това, че Елайза внимателно взе момиченцето и го положи отново в люлката. Паулина не усети как гневът се качва в главата й, загуби напълно контрол над положението и се разкрещя, че Елайза Съмърс щяла да види кои са Родригес де Санта Крус, колко много власт имат в този град и как можели да я разорят, да съсипят жалката й търговийка със сладкиши и нейния китаец също, как тежко̀ му на всеки, който се превърнел във враг на Паулина дел Валие и как рано или късно тя щяла да й отнеме детето, можела да бъде напълно сигурна в това, защото не се бил родил човекът, способен да й излезе насреща. С един замах на ръката си помете изящните порцеланови чаши и чилийските сладкиши, които тупнаха на земята в облак от фина захар, която изглеждаше напълно нематериална, и излезе, като пуфтеше досущ като бик в корида. Строполи се в каретата и с пулсиращи слепоочия и със сърце, готово да изхвръкне изпод напластените слоеве мазнина, пристегнати в корсета, тя се разрида така безутешно, както не бе плакала от деня, в който бе залостила с резе вратата си и бе останала сама в огромното митологично легло. Както и тогава, най-доброто й оръжие — талантът ловко да се пазари като арабски търговец, който бе увенчал с безспорен успех толкова други начинания в нейния живот, сега й бе изменило. Заради прекадената си амбиция тя бе загубила всичко.

Запазила се е моя снимка от три или четиригодишна възраст и тя е единствената, надживяла превратностите на съдбата и решимостта на Паулина дел Валие да заличи моя произход. Представлява овехтяло парче картон и една от онези непретенциозни остарели рамки, изработени от кадифе и метал, които били на мода през 19-и век и са напълно изпаднали от употреба днес. На снимката се вижда малко момиченце, пременено в стил китайска булка с дълга роба от бродиран сатен и панталон в друг цвят под нея; обуто е в изящни платнени обувчици с подметка от бяло сукно, облепено за по-голяма здравина с тънка дървена подметка; тъмната коса е събрана в кок, несъразмерно висок за ръста й и прихванат с две дебели, вероятно сребърни или златни игли, свързани помежду си с късичък гирлянд от цветя. Момиченцето държи разперено ветрило в ръка и може би се усмихва, ала чертите на лицето едва могат да се различат — то прилича на светла луна, а очите — на две черни петна. Зад момичето се забелязва главата на голям книжен дракон и блесналите звезди от фойерверки. Снимката е направена при посрещането на една китайска Нова година в Сан Франсиско. Нямам спомен за този момент, нито пък успявам да разпозная момичето от този единствен портрет.