Исабель Альенде - Портрет в сепия

По майчина линия във вените на Лин Съмърс течеше английска и чилийска кръв, а по бащина тя носеше гените на високите китайци от север. Дядото на Дао Циен, скромен знахар, бе завещал на потомците си от мъжки пол своите познания за лековити билки и вълшебни заклинания против различни болести на тялото и душата. Дао Циен, последен в това родословие, бе обогатил бащиното наследство, като бе овладял занаята на джун и при един мъдрец в Кантон и като бе изучавал през целия си живот не само традиционната китайска медицина, но и всичко, което му попаднеше подръка от западната медицинска наука. Беше си завоювал солидна репутация в Сан Франсиско — към него се обръщаха за съвет американски лекари — и имаше пациенти от различни раси, ала не му позволяваха да работи в болници и практикуването на уменията му се ограничаваше в Китайския квартал, където бе купил голяма къща, в която първият етаж му служеше за клиника, а вторият — за жилище на неговото семейство. Доброто му име го бранеше и никой не се месеше в неговата дейност със sing song girls както наричаха в Китайския квартал клетите робини на пазара на плътта — всички до една малолетни момичета. Дао Циен се бе нагърбил с мисията да спаси от вертепите колкото може повече от тези момичета. Тонги , бандите, които контролираха, следяха и продаваха покровителството си в китайската общност, знаеха, че той купува малките проститутки, за да им даде шанс да променят живота си далече от Калифорния. Няколко пъти го бяха заплашвали, но не предприемаха по-драстични мерки, защото рано или късно на всеки един от тях можеше да му дотрябват услугите на прочутия джун и . Дотогава, докато Дао Циен не се обръщаше към американските власти, действаше без много шум и спасяваше момичетата едно по едно, с упорития труд на мравка, можеха да го толерират, защото не накърняваше огромните печалби на бизнеса. Една-единствена жена виждаше в лицето на Дао Циен обществено опасна личност и това бе А Той — най-преуспяващата сводница в Сан Франсиско и собственичка на няколко специализирани салона с азиатски момиченца. Самата тя внасяше стотици момичета годишно пред невъзмутимия поглед на подкупените както си му е редът чиновници янки. А Той ненавиждаше Дао Циен и както многократно бе заявявала, предпочиташе да умре, но не и да го посети отново като лекар. Бе го направила веднъж, измъчвана от кашлица, но още тогава и двамата мълком бяха разбрали, че завинаги ще си останат смъртни врагове. Всяко sing song girl , спасено от Дао Циен, представляваше трън, забит под ноктите на А Той, дори и да не беше нейна собственост. Както за нея, така и за него това беше въпрос на принципи.

Дао Циен ставаше рано сутрин и излизаше в градината, където изпълняваше упражненията си по източни бойни изкуства, за да поддържа тялото си във форма, а ума си — бистър. След това медитираше половин час и после стъкваше огъня за чайника. Събуждаше Елайза с целувка и чаша зелен чай, който тя бавно сърбаше в леглото. Това бяха свещени мигове и за двамата: чашата чай, която изпиваха заедно, запечатваше нощта, която споделяха прегърнати. Това, което ставаше между тях зад затворената врата на спалнята, беше възнаграждение за всички усилия през деня. Любовта им бе започнала като нежно приятелство и сръчно бе изтъкана сред плетеница от препятствия, като се започне с необходимостта да се разбират на английски и да превъзмогнат расовите и културните предразсъдъци и се стигне до разликата във възрастта. Бяха живели и работили заедно под един и същи покрив в продължение на повече от три години, преди да се осмелят да прекрачат невидимата граница, която ги разделяше. Бе необходимо Елайза да обикаля в един омагьосан кръг, който се бе стапял пред нея като сянка; бе нужно в края на дългите странствания да скъса с раздраното си минало и със своята невинност, и да се отрече от своята натрапчива идея, застанала очи в очи с отрязаната и накисната в джин глава на легендарния бандит Хоакин Муриета, за да осъзнае, че съдбата й е да бъде с Дао Циен. Той, от своя страна, бе разбрал това много преди нея и я бе чакал с мълчаливата упоритост на една зряла любов.

Нощта, в която Елайза най-сетне се бе престрашила да измине осемметровия коридор, който делеше стаята й от тази на Дао Циен, бе променила изцяло техния живот, като че ли миналото им бе отсечено с брадва до корен. След тази пламенна нощ не съществуваше ни най-малка възможност, нито дори изкушение за връщане назад, бе им останало единствено предизвикателството да си извоюват място в един свят, който не търпеше смесването на раси. Елайза бе дошла боса, по нощница, и опипом в тъмнината бе бутнала вратата на Дао Циен уверена, че тя ще е отворена, защото се бе догаждала, че той я желае толкова, колкото и тя него. Независимо от тази сигурност, тя бе изплашена от непоправимостта на своето решение. Дълго се бе колебала, преди да направи тази крачка, защото джун и бе неин покровител, баща, брат, най-добрият й приятел, единственият близък човек в тази чужда земя. Страхувала се бе, че може да загуби всичко това, ако стане негова любовница, но застанала на прага на стаята му, жаждата да го докосне надделяла над доводите на разума. Влязла в стаята и на светлината на една свещ върху масата го видяла да седи с кръстосани по турски крака на леглото, със свободна риза и панталон от бял памучен плат — чакал нея. Елайза не успяла да се запита колко ли нощи той бе прекарал така, вслушвайки се да долови стъпките й по коридора, тъй като била замаяна от собствената си дързост и треперела от срам и предусещане. Дао Циен не й дал време да отстъпи. Тръгнал към нея, разперил ръце и тя пристъпила слепешката и се блъснала в гърдите му, заровила глава и вдъхвайки така познатия мирис на този мъж — солен мирис на морска вода, — сграбчила с две ръце блузата му, защото краката й се подкосявали, докато порой от обяснения неудържимо напирали в устните й и се смесвали с любовните слова на китайски, които той мълвял. Усетила как ръцете му я повдигат и нежно я поставят на леглото, почувствала влажния му дъх във врата си и ръцете му, които я държали; в този миг я обзета непреодолима тревожност и тя започнала да трепери, разкаяна и уплашена.