Исабель Альенде - Портрет в сепия

Семейството на Елайза Съмърс и Дао Циен живееше в просторна и удобна къща, която бе по-солидна и по-добре построена от останалите къщи в Китайския квартал. Навсякъде около нея се говореше на кантонски и всичко — от храната до вестниците — беше китайско. През няколко преки беше разположена Мисията — испаноезичният квартал, където Елайза Съмърс обичаше да се скита заради удоволствието да слуша испанска реч, но обикновено дните й минаваха сред американци в близост до Площада на Обединението, където се намираше нейният елегантен салон за чай. От самото начало нейните сладкиши помагаха за издръжката на семейството, тъй като голяма част от доходите на Дао Циен отиваха другаде и това, което останеше от помощите за бедни китайски работници, пострадали от болест или нещастие, се харчеше за нелегалното откупване на момичета робини. Спасяването на тези момичета от недостойния живот се бе превърнало в свещена мисия за Дао Циен — така разбра това Елайза Съмърс от самото начало и го прие като поредната особеност на съпруга си и като още една допълнителна причина за обичта й към него. Организира своя сладкарски бизнес, за да не го безпокои, искайки му пари; нужна й бе финансова независимост, за да даде най-доброто американско образование на децата си, защото желаеше те напълно да се влеят в обществото на Съединените щати и да живеят без ограниченията, налагани на китайци и испаноезични. Намеренията й се увенчаха с успех при Лин, ала претърпяха провал по отношение на Лъки, защото момчето се гордееше с произхода си и нямаше желание да напусне Китайския квартал.

Лин обожаваше баща си — невъзможно бе да не обича този нежен и великодушен човек, — но се срамуваше от своята раса. От малка разбра, че за китайците има място единствено в техния квартал и навсякъде другаде в града ги мразеха. Любимо занимание на белокожите момчета бе да замерят с камъни „поднебесните“ или да им режат плитките, след като ги пребиеха с тояги. Подобно на майка си, Лин живееше раздвоена между Китай и Съединените щати и двете говореха само английски и се решеха и обличаха като американки, въпреки че вкъщи носеха свободна блуза и панталони от коприна. Лин не бе взела много от баща си — освен по издължените кости и азиатските очи по нищо не приличаше на него; приликата с майка й бе още по-малка и за всички си оставаше загадка откъде се беше взела невероятната й хубост. Не й разрешаваха да играе на улицата като брат й Лъки, защото в Китайския квартал жените и дъщерите от заможните семейства водеха напълно затворен живот. В редките случаи, когато излизаше навън, вървеше хваната за ръката на баща си и с поглед забит в земята, за да не изкушава множеството, съставено почти изцяло от мъже. И двамата привличаха погледите: тя — с красотата си, а той — защото се обличаше като янки. От години Дао Циен се бе отказал от характерната за сънародниците му плитка и ходеше късо подстриган, със сресана назад и намазана с брилянтин коса; носеше безупречен черен костюм, риза с колосана яка и бомбе. Извън Китайския квартал обаче Лин се движеше напълно свободно, като бяло момиче. Получи образованието си в презвитерианско училище, където изучи основите на християнската вяра, която в съчетание с будистките практики на баща й в крайна сметка изгради у нея убеждението, че Христос е превъплъщение на Буда. Ходеше сама на пазар, на уроци по пиано и на гости у съученичките си; следобед сядаше в салона за чай на майка си и си пишеше домашните или пък се забавляваше да препрочита любовни романи, закупени за десет сентавос, или изпратени й от баба й Роуз от Лондон. Напразни останаха усилията на Елайза Съмърс да запали у нея интерес към готварството или към друго домакинско занимание — дъщеря й като че ли не бе създадена да върши тези всекидневни дейности.

С израстването Лин запази неземната хубост на ангелското си лице, а тялото й се наля и заобли влудяващо. В продължение на години нейните снимки се бяха продавали, но без особени последствия. Ала нещата се промениха, когато тя навърши петнайсет години и тялото й окончателно се оформи, а тя самата осъзна опустошителната сила, с която привличаше мъжете. Ужасена от възможните последици на тази страховита мощ, майка й се опита да овладее прелъстителния порив на дъщеря си, втълпявайки й скромност и учейки я да върви като войник, без да движи раменете и ханша си. Но всичко бе напразно — мъжете, независимо от своята възраст, раса и социална принадлежност, се извръщаха да я съзерцават. Разбрала предимствата, които й носеше нейната красота, Лин престана да я проклина, както бе правила това като дете, и реши да стане модел за известно време — в очакване да се яви принцът на крилат кон и да я отведе в щастливите селения на семейното огнище. Родителите й бяха изтърпели като невинен каприз нейните снимки в свят от феи и люлки, но прецениха, че поемат огромен риск, ако й позволят да излага пред фотоапаратите новата си външност на завършена жена. „Позирането не е порядъчен занаят, а истинско падение“, отбеляза тъжно Елайза Съмърс, защото разбра, че не ще успее да извади дъщеря си от заблудата, нито да я опази от клопката на красотата. Разкри тревогите си пред Дао Циен в един от онези съвършени мигове на отдих, след като се бяха любили, а той й обясни, че всеки имал своя карма и не било възможно да се направлява животът на другите, можело единствено да се изменя посоката на собствения живот, и то само понякога, но Елайза не беше склонна да позволи нещастието да я изненада поради разсеяност. Неотклонно бе съпровождала Лин при фотографите, бдейки за строго спазване на благоприличието — никакво откриване на глезена под предлог, че изкуството повелява — и сега, когато девойката беше на деветнайсет години, бе решена да удвои своята бдителност.