Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Какво означава всичко това? — запита Северо, когато за пръв път видя тези дантиевски творения.

— Не те ли очарова мисълта за смъртта? Убийството е страхотно приключение, а самоубийството е едно практично решение. Аз играя с идеята за тези две неща. Има хора, които заслужават да бъдат убити, не мислиш ли? Колкото до мен, трябва да ти кажа, братовчеде, че не възнамерявам да умра грохнал от старост, предпочитам да сложа край на дните си със същото старание, с което си избирам костюмите, затова изучавам престъпленията, за да тренирам.

— Ти си един безумец, а освен това ти липсва талант — заключи Северо.

— На един артист не му е нужен талант, а само храброст. Чувал ли са за импресионистите?

— Не, но ако тези нещастници рисуват такива неща, няма да стигнат далеч. Не можеш ли да потърсиш по-приятни сюжети? Някое красиво момиче например?

Матиас избухна в смях и му съобщи, че в четвъртък щяло да дойде едно наистина красиво момиче в неговата гарсониер , най-хубавото в Сан Франсиско, според всеобщото мнение, поясни. Била модел, когото приятелите му се състезавали да увековечат в глина, на платно или на снимки и заедно с това таели надеждата да се любят с нея. Сключвали се облози за това кой ще бъде първият, но досега никой не бе успял да докосне дори ръката й.

— Страда от един противен недостатък — много е добродетелна. Освен нея не е останала друга девица в Калифорния, въпреки че на това лесно му се намира колаят. Искаш ли да се запознаеш с нея?

Така Северо дел Валие отново видя Лин Съмърс. Дотогава се беше задоволявал да купува тайно пощенски картички с нейния лик в магазините за туристи и да ги крие между страниците на своите юридически книги като някакво срамно съкровище. Много пъти бе отивал до улицата при Площада на Обединението, където се намираше чайната на майка й, за да я зърне отдалече; бе провел също така дискретно разузнаване с помощта на кочияша, който всеки ден ходеше дотам, за да купи сладкиши за леля му Паулина, но нито веднъж не се бе осмелил да се яви лично пред Елайза Съмърс и да й поиска разрешение да посети дъщеря й. Всяко преднамерено действие му се струваше непоправима измяна към неговата нежна и вечна годеница Нивеа. Съвсем различно би било, ако срещнеше Лин случайно, мислеше той, тъй като тогава щеше да бъде прищявка на съдбата и никой не би имал основание да го укорява. И през ум не му минаваше, че щеше да я види в студиото на братовчед си Матиас при такива необикновени обстоятелства.

Лин Съмърс беше продукт на сполучливо съчетание на раси. Трябваше да се нарича Лин Циен, но родителите й бяха решили да англиканизират имената на децата си и да ги запишат с фамилията на майка им — Съмърс, за да улеснят тяхното съществуване в Съединените щати, където към китайците се отнасяха като към кучета. Големият син бяха нарекли Ебанизер в чест на един стар приятел на баща му, но всички му викаха Лъки — късметлията — защото нямаше друго дете в Китайския квартал, на което толкова много да му вървеше. Малката дъщеря, дошла на бял свят шест години по-късно, бяха назовали Лин в чест на първата жена на баща й, която почиваше в мир в Хонконг от доста години, ала при записването бяха използвали правилата на английския правопис. Първата жена на Дао Циен, дала името си на момичето, бе кротко създание с малки, пристегнати в калъп стъпала, която се бе радвала на обожание от страна на съпруга си, но бе угаснала много млада. Елайза Съмърс бе свикнала да съжителства с незаличимия спомен за Лин, която с времето се бе превърнала в още един член на семейството, нещо като невидима покровителка, бдяща над благополучието на техния дом. Преди двайсет години, когато разбрала, че отново е бременна, тя помолила Лин да й помогне да износи докрай бременността си, тъй като вече била загубила няколко рожби, преди да ги роди, и не хранела особени надежди, че изтощеното й тяло ще успее да задържи детето. Точно това обяснила на Дао Циен, който при нужда бе поставял уменията си на джун и в услуга на жена си, но освен това я водеше и при най-добрите специалисти по западна медицина в Калифорния.

— Този път ще се роди здраво момиченце — го бе уверила Елайза.

— Откъде знаеш? — попитал мъжът й.

— Помолих се на Лин.

Елайза непоклатимо вярваше, че първата съпруга я бе подкрепяла по време на бременността, бе й дала сили да роди дъщеря си и след това като добра орисница се бе надвесила над люлката на детето, за да я дари с красота. „Ще се нарича Лин“, бе обявила изтощената майка, когато за пръв път бе поела дъщеря си в ръце; Дао Циен се изплашил: не било добро предзнаменование да я нарекат на името на жена, която бе умряла толкова млада. Накрая се споразумели да променят изписването, за да не предизвикват злата съдба. „Произнася се по едни и същи начин и това е важното“, заключила Елайза.