Чак Паланик - Невидими изчадия

Тайната на баща ми, за когото Бранди не искаше и да чуе, е, че през последните две седмици преди да ги откара на пазара, той храни прасетата с тези сладкиши, торти и пасти. Пастите не съдържат никакви хранителни вещества и прасетата ги нагъват, докато не остане и един развален сладкиш на разстояние петстотин километра наоколо.

Тези сладкиши не съдържат никаква истинска целулоза и затова всяка есен всяко сто трийсет и пет килограмово прасе отива на пазара с още четирийсет кила отгоре в дебелото черво. На разпродажбата баща ми натрупва цяло състояние и кой ти знае колко време след това, щом прасетата видят отвътре кланицата, в която ще свършат, се насират с грамадански захаросани лайна.

— Ггглнггхме гррсста зз нгкроооан — казвам.

— Не — казва Бранди, вдига дългия си цяла педя показалец — шест пръстена, нанизани на един-единствен пръст — и прокарва своя накичен хотдог нагоре-надолу по устата ми всеки път, колчем се опитам да кажа нещо.

— Не казвай нито дума — казва Бранди. — Все още си твърде тясно свързана с миналото си. Няма смисъл да казваш каквото и да било.

Бранди изважда от кошницата си дълъг златистобял воал — магическо действие — слой от прозрачна бяла коприна, извезана със златен гръцки орнамент, и го намята върху главата ми.

Зад още един пореден воал реалният свят се отдалечава все повече.

— Познай как е извезан златният орнамент — казва Бранди.

Тъканта е толкова лека, че дъхът ми я издува отпред. Коприната се стеле върху клепките ми и не ги огъва. Дори и лицето ми, мястото, където завършва всеки нерв в тялото — дори и лицето ми не я усеща.

— Везат го деца в Индия — разказва Бранди. — Четири-петгодишни деца, които по цял ден превиват гръб на дървените пейки. Те са вегетарианци и трябва да измъкнат безброй златни нишки, за да остане в тъканта само златото.

— Не можеш да видиш деца, по-големи от десет години, да вършат тази работа — казва Бранди, — защото дотогава повечето ослепяват.

Само воалът, който Бранди вади от кошницата си, е към четири квадратни метра. Безценното зрение на всички тези мили дечица — загубено. Безценните дни на крехкото им детство, прекарано в измъкване на копринени нишки.

Дай ми милост.

Светкавица.

Дай ми състрадание.

Светкавица.

О, как ми се иска да можех да накарам бедното си сърце да избухне.

— Няггнма дд гго сгрлогджжа — казвам.

Не, няма нищо, казва Бранди. Тя не иска да възнаграждава никого за това, че експлоатира деца. Купила е воала на разпродажба.

Затворена в клетка зад моите коприни, скрита вътре в моя облак от органза и жоржет, идеята, че не мога да споделям проблемите си с другите, ме кара да не давам и пет пари за техните.

— О, и не се тревожи — продължава Бранди. — Пак ще ти обръщат внимание. Ти имаш комплект от цици и дупе — динамит! Не можеш да разговаряш, с когото ти падне.

Хората просто не понасят да не знаят нещо, казва ми тя. Особено мъжете — не понасят да не могат да изкачат всяка планина и да картографират навсякъде. Да сложат етикет на всичко. Да препикаят всяко дърво и после никога да не те потърсят повече.

— Зад воала ти си великото неведомо — казва тя. — Повечето пичове ще се избиват, за да те опознаят. Някои ще отричат, че си действителна личност, други просто ще те пренебрегват.

Фанатикът. Атеистът. Агностикът.

Дори и когато някой носи само превръзка на окото, ти винаги искаш да видиш. Да провериш дали не се преструва. Мъжът с риза „Хатауей“ 11 11 Рекламен лозунг на ризите „Хатауей“ от 1951 г. Тези ризи са символ на качество и стил за американците още от деветнайсети век, но първата широка рекламна кампания за тях е осъществена едва през споменатата година. На плаката е барон Джордж Врангел, облечен в риза „Хатауей“ и с превръзка на окото. — Б.пр. . Или да видиш ужаса под превръзката.

Фотографът в ума ми казва:

Дай ми глас.

Светкавица.

Дай ми лице.

Светкавица.

Отговорът на Бранди бяха малки шапчици с воали. И големи шапки с воали. Такета и „токчета“, отвсякъде увити в облаци от тюл и газ. Парашутна коприна, плътен креп или гъста мрежа, обсипана с плюшени помпони.

— Най-скучното нещо в целия свят — казва Бранди — е голотата.

Второто най-скучно нещо, продължава тя, е честността.

— Мисли за това като за дразнител. Това е бельо за лицето ти — казва тя. — Прозрачна нощничка, която покрива цялата ти самоличност.

Третото най-скучно нещо в целия свят е жалкото ти лайняно минало. Затова Бранди никога не ме попита за нищо. Бранди може и да е истинска алфа кучка, но ние се срещаме отново и отново в кабинета на говорната терапевтка и тя ми казва всичко, което трябва да знам за себе си.