Чак Паланик - Невидими изчадия

Сет казва:

— Последният път, когато съм изпитвал страх, беше през онази нощ, когато ме хвана, докато се опитвах да те убия. — Погледът му се зарейва над светлините на Сиатъл и той се усмихва.

В бъдещето, във вятъра, в мрака на наблюдателната площадка на върха на Космическата игла Бранди Александър, марковата върховна кралица, се приближава до нас двамата със Сет — носи сувенири от бъдещето. Пощенски картички. Бранди Александър дава на всеки от нас по куп пощенски картички — толкова избелели, оръфани, преравяни и зарязвани, че са успели да оцелеят години наред отзад на въртящия се статив. Тук има снимки от бъдещето с Космическата игла на фона на чисти, избелели от слънцето небеса в деня на нейното откриване. Тук монорелсовият вагон е пълен с усмихнати мацки в розови мохерни костюми като на Джаки О 10 10 Жаклин Кенеди-Онасис. — Б. Пр. с по три огромни облечени копчета отпред. Деца в раирани фланелки с руси астронавтски подстрижки тичат из Научния център, а всички фонтани все още работят.

— Кажи на света от какво най-много те е страх — казва Бранди. Тя дава на всеки от нас по един молив за вежди в цвят „Патладжанени мечти“ и продължава: — Спасете света със съвет от бъдещето.

Сет пише на гърба на една картичка и й я подава да я прочете.

„В телевизионните състезания — чете Бранди — някои хора избират екскурзията до Франция, но повечето вземат комплекта от миялна машина и сушилня“.

Бранди полага графитена целувка върху квадратчето за марката, пуска картичката по вятъра и го оставя да я отнесе към кулите в центъра на Сиатъл.

Сет й подава още една картичка и Бранди прочита:

„Телевизионните състезания са измислени, за да ни накарат да се чувстваме по-добре относно случайните и безполезни факти, останали от нашето образование“.

Целувка, и картичката потегля към езерото Вашингтон.

Сет:

„Кога бъдещето от обещание се превърна в заплаха?“

Целувка, и вятърът го понася към Балард.

„Чак когато изядем тази планета, Господ ще ни даде друга. Ще ни запомнят повече с унищоженото, отколкото със сътвореното от нас“.

Междущатската магистрала се вие в далечината. Високо горе върху Космическата игла платната, водещи на юг, са червени преследващи се светлини, а тези на север са бели. Вземам една картичка и пиша:

„Обичам Сет Томас толкова много, че трябва да го унищожа. Компенсирам това с прекалено обожание на върховната кралица. Сет никога няма да ме обикне. Никой никога вече няма да ме обича“.

Бранди чака да вземе картичката и да я прочете на глас. Не й я давам. Целувам я сама с устните, които нямам, и оставям вятъра да я поеме от ръката ми. Картичката литва нагоре, нагоре към звездите, а после пада и се приземява в мрежата за самоубийци.

Докато гледам бъдещето си, уловено в капана на мрежата, Бранди чете още една картичка от Сет:

„Всички ние се само наторяваме“.

Пиша върху нова картичка от бъдещето и Бранди я прочита.

„Когато не знаем кого да мразим, мразим себе си“.

Някакво въздушно течение издига най-мъчителните ми страхове над мрежата за самоубийци и ги отнася надалече.

Сет пише и Бранди чете:

„Трябва постоянно да се рециклираш“.

Пиша и Бранди чете:

„Нищо в мен не е оригинално. Аз съм плод на обединеното усилие на всички хора, които някога съм познавала“.

Аз пиша и Бранди чете:

„Онзи, когото обичаш, и онзи, който те обича, никога, никога не са един и същи човек“.

Минете към скоростното ни спускане с обратен полет на ТУА от Луната. Бранди, Сет и аз танцуваме нашия туист в асансьора — клетка за танцьорки от метал и стъкло с нулева гравитация. Бранди свива длан в огромен, обкичен с пръстени юмрук и казва на обслужващия андроид в преливащи се цветове, който се опитва да ни накара да престанем, да се успокои, ако не иска да умре на излизане.

Обратно на земята в двайсет и първи век нашият нает линкълн със синия интериор като на ковчег ни очаква, за да ни отведе в хубав хотел. На предното стъкло има квитанция за глоба, но когато Бранди се нахвърля да я скъса, тя се оказва картичка от бъдещето.

Може би — най-лошите ми страхове.

За Бранди, за да ги прочете на Сет. „Обичам Сет Томас толкова много, че трябва да го унищожа…“ Дори и да компенсирам прекалено, никой никога вече няма да ме иска. Сет — не. Нашите — не. Не можеш да целунеш някого, който няма устни. О, обичайте ме, обичайте ме, обичайте ме, обичайте ме, обичайте ме, обичайте ме, обичайте ме, обичайте ме. Ще бъда всеки, който поискате да бъда.