Чак Паланик - Невидими изчадия

Тя обичала дрехите на „Еспри“, пише ми мама в отговор. И ме пита, щом ще бъда в каталога на „Еспри“, не мога ли да й уредя намаление за коледната поръчка?

Извинявай, мамо. Извинявай, Господи.

Тя ми пише в отговор: Е, бъди красива за нас. Любов и целувки.

Повечето пъти е много по-лесно да не казваш на света какво не е наред. Нашите ме наричат Бучица. Аз бях бучицата в корема на мама девет месеца. Наричат ме Бучица отпреди да се родя. Живеят на два часа път с кола от мен, но аз никога не им ходя на гости. Искам да кажа, няма нужда те да знаят и най-малката дреболия за мен.

В едно писмо мама ми пише:

„Поне за брат ти знаем дали е жив или мъртъв“.

Мъртвият ми брат, кралят на Педалоград. Избран за най-добър във всичко. Кралят на баскетбола, докато, когато навърши шестнайсет, изследванията му за възпалено гърло показаха гонорея. Знам само, че го мразех.

— Не че не те обичаме — пише ми мама в едно писмо. — Просто не го показваме.

Освен това истерията е възможна единствено пред публика. Знаеш какво трябва да правиш, за да се крепиш жив. Хората просто ще те вбесят с реакциите си по повод колко ужасно е случилото се. Първо онези в спешното те пускат пред тях. Сетне францисканската монахиня крещи. После полицаите с техния болничен чаршаф.

Минете към това какъв беше животът, когато бяхте бебета и можехте да ядете само бебешка храна. Вървиш и се клатушкаш към масичката за кафе. Изправен си на крака и трябва да продължиш да се клатиш на тия крачета наденички, инак ще паднеш. После стигаш до масичката и удряш голямата си мека бебешка глава в острия й ъгъл.

Падаш долу и леле, леле-мале как боли. И все пак не е кой знае каква трагедия, докато не дотърчат мама и татко.

О, горкичкото храбро мъниче.

Едва тогава се разреваваш.

Минете към това как Бранди, аз и Сет се изкачваме към върха на Космическата игла в Сиатъл, щата Вашингтон. Това е първата ни спирка след канадската граница, освен дето спряхме колкото да изтичам да взема на Сет кафе — със сметана, захар и „Климара“ 7 7 Препарат за хормонално заместваща терапия при симптоми на естрогенен дефицит. — Б.ред. — и кока-кола — с допълнително „Естрейс“ 8 8 Хормонално лекарство срещу симптомите на менопаузата. — Б.ред. и без лед. Единайсет часът е, Космическата игла затваря в полунощ, а Сет казва, че на света съществували два типа хора.

Принцеса Александър искаше първо да намерим хубав хотел — хотел, в който прислужник паркира колата и банята е облицована с плочки. Може да ни остане време да подремнем, преди тя да излезе да продава лекарства.

— Ако участвахте в телевизионно състезание… — казва Сет за неговите два типа хора. Сет вече е слязъл от автострадата и се движим между тъмни складове. Извръщаме глави всеки път, щом мернем Космическата игла. — Та значи, вие сте победители в това телевизионно състезание — казва Сет — и трябва да изберете между холова гарнитура от пет части от „Бройхил“ с цена на дребно три хиляди долара и десетдневна екскурзия до очарованието на Стария свят — Европа.

Повечето хора, казва Сет, ще вземат холовата гарнитура.

— Просто хората искат да показват нещо, което са заслужили с усилията си — казва Сет. — Като фараоните с техните пирамиди. При възможност за избор малцина биха избрали екскурзията, дори и ако вече си имат хубава холова гарнитура.

Никой не е паркирал по улиците около сиатълския център, хората са си вкъщи и гледат телевизия или самите те са телевизия, ако вярвате в Господ.

— Трябва да ви покажа къде свърши бъдещето — казва Сет. — Искам ние да сме хората, избрали екскурзията.

Според Сет бъдещето е свършило през 1962-ра на Световното изложение в Сиатъл. Това било всичко, което би трябвало да наследим — цял човек на Луната през това десетилетие — азбестът, нашият вълшебен приятел — захранваният с ядрена енергия и гориво от фосили свят на Космическия век, когато можеш да отидеш да разгледаш блокалетяща чиния на семейство Джетсън и после да отидеш до центъра с монорелсовия транспорт, за да купиш смешни шапки „токчета“ в „Бон Марше“.

Цялата му надежда, наука, изследователска работа, блясък, зарязани тук в развалини:

Космическата игла.

Научният център с дантелените си куполи и висящи светещи кълба.

Монорелсовият транспорт, летящ покрай него, покрит с излъскан алуминий.

Ето какъв е трябвало да бъде животът ни.

Идете там. Заминете на екскурзията, казва Сет. Тя ще разбие сърцето ви заради семейство Джетсън с тяхната прислужница робот Роузи, техните коли, летящи чинии и леглатостери, които сутрин те изплюват. Сякаш семейство Джетсън са преотстъпили Космическата игла на семейство Флинтстоун.