Чак Паланик - Невидими изчадия

Бранди Александър — едрите й длани поемат картичката. Върховната кралица я чете наум, мълчаливо, и я пъха в чантата си. И Принцеса Принцеса казва:

— С това темпо никога няма да настигнем бъдещето.

Върнете се към деня, когато Бранди мята шепа блещукащо нищо във въздуха над главата ми и кабинетът на говорната терапевтка наоколо става златен.

Бранди казва:

— Това е памучен воал.

Тя мята още една шепа мъгла и светът се замъглява отвъд златно и зелено.

— Копринен жоржет — казва Бранди.

Тя хвърля шепа искри и светът… Бранди седи пред мен с отворена плетена кошница в скута. Двете сме сами и сме се заключили в кабинета на говорната терапевтка. Плакатът с котенце на тухлената стена. Всичко това става меко и бляскаво, сякаш гледано през филтър от звезди. Всеки остър ръб е изтрит или размазан зад зеленото и златното, а флуоресцентната светлина се процежда през него като избухващи отломки.

— Воали — казва Бранди всеки път, когато поредният цвят ме покрива. — Трябва да изглеждаш така, като че криеш някакви тайни. Ако ще навлизаш във външния свят, госпожице Сейнт Пейшънс, не бива да позволяваш на хората да виждат лицето ти — казва тя.

— Можеш да отидеш навсякъде по света — повтаря Бранди отново и отново.

Просто не бива да позволяваш на хората да разберат коя си всъщност.

— Можеш да живееш напълно нормален и редовен живот — додава тя.

Просто не бива да позволяваш на никого да се доближи до тебе дотолкова, че да разбере истината.

— С една дума — казва тя, — воали.

Властна принцеса, Бранди Александър никога не ме пита за истинското ми име. Името, с което съм родена. Госпожица Шефката Командаджийка веднага ми дава ново име и ново минало. Измисля за мен ново бъдеще без никакви други връзки, освен връзката с нея. Тя — единствен култ.

— Името ти е Дейзи Сейнт Пейшънс — казва ми тя. — Ти си изчезналата наследница на модна къща „Сейнт Пейшънс“, най-реномираната изложбена зала за висша мода. През този сезон ние предлагаме шапки — казва тя. — Шапки с воали.

— Дгггккв дврггизгдд снгг? — питам аз.

— Произхождаш от род на френски аристократи бежанци — обяснява Бранди.

— Ггдне сснг изггаззгда?

— Израсла си в Париж и си учила в училище на монахини — отговаря тя.

Бранди се залавя за работа. Каквато си е стилистка, тя вече вади тюл от чантата си — розов тюл, дантела, мрежи, изплетени на една кука — и покрива с тях главата ми.

Тя казва:

— Не е нужно да слагаш грим. Не се налага дори да се миеш. Хубавият воал е еквивалентът на огледалните очила, но за цялата ти глава.

Хубавият воал е същото като да не излизаш навън, обяснява ми Бранди. Уединение. Усамотение. Тя мята върху ми прозрачен жълт шифон. Дипли върху мен червен десениран найлон. В нашия свят всички сме рамо до рамо и хората научават всичко за теб от пръв поглед. Хубавият воал е твоето затъмнено стъкло на лимузина. Нефигуриращият в телефонния указател номер на лицето ти. Зад хубав воал ти може да си всеки. Кинозвезда. Светица. Хубавият воал казва:

Никой не ни е представил един на друг.

Ти си наградата зад врата номер три.

Ти си дамата — или тигърът.

В нашия свят, където никой вече не може да запази тайна, хубавият воал казва:

Благодаря ви, че не споделихте с мен.

— Не се тревожи — казва Бранди. — Другите ще попълнят празнините.

Както го правят и с Господ, додава тя.

Онова, което никога не казах на Бранди, е, че съм израсла край една ферма, ферма, в която отглеждаха прасета. Всеки слънчев следобед Дейзи Сейнт Пейшънс се връщаше от училище и трябваше да храни прасетата заедно с брат си.

Дай ми тъга по дома.

Светкавица.

Дай ми носталгични копнежи по детството.

Светкавица.

Каква е думата за обратното на блясък?

Бранди така и не ме попита за родителите ми — живи ли са, мъртви ли са, защо не са тук и не скърцат със зъби.

— Баща ти и майка ти, Рение и Хонорария Сейнт Пейшънс, са убити от модни терористи — казва тя.

Пр.Бр. — Преди Бранди — баща ми всяка есен откарваше прасетата на пазара. Тайната му е, че прекарва цяло лято в обиколки с фургона си из Айдахо и останалите щати в горния ляв ъгъл. Спира навсякъде, където продават стари сладкиши с изтекъл срок на годност — резени плодов пай и тарталети с пълнеж от крем, малки пандишпанчета, украсени с изкуствена сметана и парчета шоколадова торта с глазура, посипани с боядисани в розово кокосови стърготини. Стари, непродадени торти за рожден ден. Изсъхнали торти, пожелаващи „Честито“, „Честит ден на майката“, „Бъди моя валентинка“. Баща ми още ги кара вкъщи, струпани на плътна лепкава купчина или запечатани в целофан. Това е най-трудното — да отваряш тези хиляди стари сладкиши и да ги хвърляш на свинете.