Чак Паланик - Невидими изчадия

Кристи Пила-човешка-кръв

Роджър Живял-с-мъртвата-си-майка.

Бренда Изяла-бебето-си

Сменям каналите.

Сменям каналите.

Сменям каналите и се появяват нови трима души:

Гуен Работи-като-проститутка.

Невил Изнасилен-в-затвора.

Брент Спал-с-баща-си.

Хората навсякъде по света разказват своите драматични истории и как животът им се е превърнал в преодоляване на случилото се. Сега техният живот е свързан повече с миналото, отколкото с бъдещето. Натискам копче и връщам гласа на Гуен Работи-като-проститутка за малка звукова хапка проститутски приказки.

Докато говори, Гуен вае историята си с ръце. Навежда се напред на стола. Очите й са втренчени в нещо горе вляво, току извън обсега на камерата. Зная, че това е мониторът. Гуен се гледа как разказва своята история.

Гуен свива пръсти, докато само левият й показалец остава да стърчи, и говорейки, извърта бавно ръка, за да покаже нокътя си от двете страни.

— За да се пазят, повечето улични момичета отчупват парченце от ножче за бръснене и го залепват под нокътя си. После лакират нокътя бръснач така, че той заприличва на обикновен нокът. — Тук Гуен вижда нещо в монитора. Намръщва се и отмята червената си грива. Показват се обици, на вид перлени.

— Когато попаднат в затвора — разказва Гуен на себе си в монитора — или когато изгубят своята привлекателност, някои момичета използват нокътя бръснач, за да прережат китките си.

Отново карам Гуен Работи-като-проститутка да онемее.

Сменям каналите.

Сменям каналите.

Сменям каналите.

Шестнайсет канала по-нататък млада красавица в обшита с пайети рокля се усмихва и пуска животински отпадъци в машина за сандвичи „Мляс-мляс“.

Еви и аз — снимахме тази реклама двете. От онези телевизионни реклами, които бъркаш с истинско предаване, само дето всъщност са трийсетминутни ментета. Камерата се насочва към друго момиче в рокля с пайети — то пък гази из публика от наркомани и туристи от Средния запад. Момичето предлага на отпразнувала златната си сватба двойка, облечена в подхождащи си хавайски ризи, хапки, наредени на сребърен поднос. Но и двойката, и всички останали с пуловери английски ластик и огърлици за пред камера са се втренчили в нещо горе вдясно, извън обсега й.

Знаете, че това е мониторът.

Призрачно е — но това, което всъщност става, е, че хората зяпат себе си в монитора как зяпат себе си в монитора как зяпат себе си в монитора и така нататък, и така нататък, изцяло впримчени в безкрайната примка на реалността.

Отчаяните очи на момичето с подноса са с прекалено зеления цвят на контактни лещи, а устните — плътно начервени извън естествения контур. Русата й коса е гъста и тупирана така, че да не изглежда толкова плещеста. Хапките, които продължава да размахва под всички тия стари носове, са содени бисквитки, наакани отгоре с месни субпродукти. Размахало подноса, момичето гази из пейките с насядалата по тях публика в студиото със своите прекалено зелени очи и плещеста коса. Това е най-добрата ми приятелка Еви Котрел.

Трябва да е Еви, защото Манъс пристига и се приближава до нея, за да я спаси със златната си външност. Манъс, специален агент на нравствената полиция, взема една от насраните содени бисквитки и я поставя между избелените си зъби. И дъвче. Накланя назад красивото си лице с квадратна челюст и затваря очи. Манъс затваря електриковосините си очи, завърта едва-едва глава на две страни и преглъща.

Манъс има гъста черна коса, която ти напомня, че човешката коса е само закърняла козина, намазана с гел. Какъв космато секси пес само е Манъс.

Лицето с квадратна челюст се навежда, за да впери от упор в камерата поглед, изпълнен с върховна любов и задоволство. Толкова дежа вю. Тъкмо със същия поглед ме гледаше, когато ме питаше получила ли съм оргазъм.

После Манъс се обръща и вперва съвсем същия поглед в Еви, докато цялата публика в студиото гледа в друга посока — гледат се как се гледат как се гледат как се гледат как гледат как Манъс се усмихва на Еви с върховна любов и задоволство.

Еви му се усмихва в отговор с излизащата си от естествения контур червена усмивка, а аз съм онази мъничка блещукаща фигурка в дъното. Това съм аз — точно над рамото на Манъс, мъничката аз, която се усмихва унесено като радиатор и пуска животински отпадъци в плексигласовата фуния върху машината за сандвичи „Мляс-мляс“.

Как може да съм била толкова тъпа.

Да се поразходим с лодка.

Става.

Трябваше да разбера, че през цялото време Манъс и Еви са си имали нещичко.