Чак Паланик - Невидими изчадия

Издутите, накичени с гривни мускули по ръцете на Бранди ме настаняват в креслото, все още загрято от задника й, и тя ми протяга пудриерата, за да погледна вътре. Вместо с пудра е пълна с бели капсули. На мястото на огледалото има снимка в едър план на Бранди Александър — усмихната и страхотна.

— Това е „Викодин“, миличка — обяснява тя. — Медицинската школа на Мерилин Монро, където всяко лекарство в достатъчни количества лекува всяка болест. — Бръкни и си вземи — подканя ме тя.

Ефирна и вечна богиня, Бранди ми се усмихва от снимката над море от болкоуспокояващи. Така се запознах с Бранди Александър. Така намерих сили да не продължа да живея както преди. Така намерих куража да не събирам старите парчета.

— А сега — произнасят графитените устни — пак ще ми разкажеш твоята история. Запиши я от начало до край. Разкажи я отново и отново. Разказвай ми жалната си историйка цяла нощ. — Кралица Бранди ме посочва с дълъг костелив пръст.

— Когато разбереш — казва тя, — че онова, което разказваш, е само история, че вече не се случва… Когато осъзнаеш, че историята, която разказваш, е само думи и нищо повече, когато можеш да я смачкаш и да изхвърлиш миналото си в кофата за боклук — казва Бранди, — тогава ще разберем коя ще бъдеш оттук нататък.

Минете към канадската граница.

Минете към нас тримата в наетия линкълн — очакваме да потеглим на юг от Ванкувър, Британска Колумбия, към Съединените щати. Очакваме със синьор Ромео зад волана, очакваме с Бранди отпред до него и с мен, сама на задната седалка.

— Полицаите имат микрофони — казва ни Бранди.

Планът е, ако успеем да минем границата, да заминем на юг за Сиатъл, където има нощни клубове и денс клубове, в които танцьорите и танцьорките ще опразнят до шушка джобовете на чантата ми. Трябва да си кротуваме заради полицията — те са инсталирали микрофони и от двете страни на границата, страната на САЩ и канадската страна. По този начин подслушват хората, чакащи да преминат. Може да имаме кубински пури. Пресни плодове. Диаманти. Болести. Наркотици, казва Бранди. Бранди ни нарежда да млъкнем цял километър преди границата и ние чакаме мълчаливо на опашката.

Бранди развива дългите метри брокатен шал, увити около главата й. Бранди разтърсва коси по гърба си и увива с шала раменете си, за да скрие деколтето с двете торпеда. Бранди превключва на семпли златни обици. Маха перлите и си слага тънка верижка със златно кръстче. Това — само миг преди граничния пост.

— Националност? — пита граничарят, седнал зад гишенцето, зад компютърния терминал с папката и синия костюм, зад огледалните си очила и надписите на златната си значка.

— Господине — казва Бранди и новият й глас е блудкав и провлечен като овесени ядки без сол и вода. — Господине, ние сме граждани на Съединените американски щати, страната, която навремето наричаха най-великата страна в света, докато хомосексуалистите и детските порнографи…

— Имената ви? — пита граничарят.

Бранди се навежда пред Алфа и поглежда чиновника.

— Съпругът ми — казва тя — е праведник.

— Името ви, моля — казва той. Несъмнено оглежда номера ни, открива, че колата е взета под наем в Билингс, Монтана, преди три седмици, може би дори се досеща кои сме всъщност. Може би прехвърля бюлетин след бюлетин, дошли от цяла Западна Канада — за трима откачалници, които крадат дрога от обявени за продан богатски къщи. Може би всичко това се ниже по екрана на компютъра му, а може би там няма нищо. Знае ли човек.

— Аз съм омъжена! — Бранди почти крещи, за да привлече вниманието му. — Аз съм съпруга на преподобния Скутър Александър — обяснява тя, все така надвесена над скута на Алфа.

— А това — продължава тя и чертае невидима линия от усмивката си към Алфа — е моят зет Сет Томас. — Едрата й длан литва към мен на задната седалка. — Това — представя ме — е дъщеря ми Бъба-Джоун.

Някои дни ми става противно, когато Бранди променя живота ни без предупреждение. Понякога трябва да се пренастройваш към нова самоличност по два пъти на ден. Ново име. Нови връзки. Неудобни положения. Трудно ми е да си спомня коя бях, когато започнахме това пътешествие.

Без съмнение точно на такъв стрес е подложен постоянно мутиращият вирус на СПИН.

— Господине? — обръща се граничарят към Сет, бивш Алфа Ромео, бивш Чейз Манхатън, бивш Наш Рамблър, бивш Уелс Фарго, бивш Еберхард Фабер 1 1 „Чейз Манхатън“ — американска банка; „Наш Рамблър“ — марка американски автомобили; „Уелс Фарго“ — четвъртата по големина банка в САЩ; „Еберхард Фабер“ — марка моливи. — Б.ред. . — Господине, внасяте ли в Съединените щати някакви покупки?