Чак Паланик - Невидими изчадия

Птиците изкълваха лицето ми.

Между мен и тях е кабинетът на говорната терапевтка и тъкмо понечвам да се шмугна вътре, ето ти я Бранди Александър за трети път. Кралицата на всичко хубаво и добро е облечена в прилепнала рокля без ръкави в стил „Версаче“, внушаваща модното за сезона чувство на съкрушително отчаяние и порочно примирение. Тяло осъзнато, ала унизено. Гъвкаво, ала осакатено. Върховната кралица е най-красивото нещо, което досега съм виждала, и затова само стърча там и зяпам от вратата.

— Мъжете — казва терапевтката, — когато говорят, подчертават прилагателните. Например един мъж би казал: „Днес си толкова привлекателна!“.

Бранди е толкова привлекателна, че да й отсечеш главата и да я изложиш върху синьо кадифе във витрината на „Тифани“, за да я купи някой за един милион долара.

— Една жена би казала: „Днес си толкова привлекателна“ — обяснява терапевтката. — А сега ти, Бранди. Ти го кажи. Подчертай уточнението, не прилагателното.

Бранди Александър вперва в мен, както съм застанала на вратата, своите очи „Горяща боровинка“ и ми казва:

— Позиращо момиче, ти си толкова ужасно грозно! Слон ли ти е седнал на лицето или какво?

Гласът на Бранди — едвам чувам какво казва. В този миг аз просто обожавам Бранди. Всичко в нея е прекрасно, като да си красива и да се гледаш в огледалото. В Бранди мигом разпознавам царствената си сестра. Единственото и едничкото, за което си струва да живея.

— Кгттиссстте гнг нзктвгхха — отговарям, и стоварвам ледената мокра пуйка в скута на терапевтката. Десет кила мъртво месо я приковават към коженото й въртящо се кресло.

Все по-близо по коридора сестра Катрин крещи:

— Ехооо!

— Мрйвгн вси еджаай агг — казвам аз и изкарвам терапевтката в креслото й в коридора. — Джгнд уйнк см фдо дендв.

Терапевтката ми се усмихва и ми казва:

— Няма защо да ми благодариш, това ми е работата!

Монахинята пристига с мъжа и системата му — нов мъж без кожа или със смачкано лице или постоянно озъбен, мъж, идеален за мен. Единствената ми истинска любов. Моят деформиран, осакатен или разяден от болест Прекрасен принц. С когото ще живея дълго и нещастно. Моето отвратително бъдеще. Чудовищният остатък от живота ми.

Затръшвам вратата на кабинета и се заключвам вътре с Бранди Александър. Бележникът на терапевтката е на бюрото. Грабвам го.

Спаси ме, пиша и го размахвам пред лицето на Бранди. И дописвам: моля те.

Минете към ръцете на Бранди Александър. Винаги започва от ръцете й. Бранди Александър протяга длан — космата кокалеста длан, а вените по ръката й са прищипнати и притиснати чак до лакътя с гривни във всевъзможни цветове. Сама по себе си Бранди Александър така променя стандартите за красота, че нищичко не може да изпъкне. Дори и вие.

— Е, момиче — казва Бранди. — Кажи какво е станало с лицето ти?

Птиците.

Пиша:

Птиците. Птиците го изкълваха.

И започвам да се смея.

Бранди не се смее. Тя казва:

— Какво би трябвало да значи това?

Аз продължавам да се смея.

Карах по автострадата — пиша.

И продължавам да се смея.

Някой стреля с пушка трийсети калибър.

Куршумът откъсна цялата ми долна челюст.

И не спирам да се смея.

Дойдох в болницата — пиша.

Не умрях.

Смея се.

Не можаха да ми пришият челюстта обратно, защото чайките я изкълваха.

И спирам да се смея.

— Момиче, имаш ужасен почерк — казва Бранди. — А сега ми кажи и останалото.

И аз се разплаквам.

Останалото, пиша, е, че трябва да ям бебешка храна.

Не мога да говоря.

Нямам кариера.

Нямам дом.

Годеникът ми ме заряза.

Никой не ме поглежда.

Най-добрата ми приятелка съсипа всичките ми дрехи.

И продължавам да плача.

— Какво още? — пита Бранди. — Кажи ми всичко.

Едно момченце, пиша.

Едно момченце в супермаркета ме нарече страшилище.

Очите в цвят „Горяща боровинка“ гледат право към мен така, както никои очи не са ме гледали цяло лято.

— Възприятията ти съвсем са се изкривили — казва Бранди. — Говориш само за минали гадости.

— Не можеш да градиш живота си върху миналото или настоящето — продължава тя.

— Трябва да ми разкажеш за бъдещето си — казва.

Бранди Александър се изправя на своите сандали капани от златно ламе. Върховната кралица изважда инкрустирана с камъни пудриера от чантичката си, отваря я и поглежда в огледалото.

— Тая терапевтка — произнасят графитените устни, — говорната терапевтка се държи толкова тъпо в такива ситуации!