Чак Паланик - Невидими изчадия

Острото връхче на обувката ми се промушва под предната седалка и сръгва новия ми съпруг. Подробностите от всичко са ни обкръжили. Тинята, останала след прилива, е малко по-нататък, обливана от застягащи се вълнички. Цветните лехи от другата ни страна са засадени във формата на думи, които можеш да прочетеш само много отдалече. Отблизо изглеждат просто като ужасно много червени и жълти бегонии.

— Не ми казвайте, че никога не сте гледали нашата „Лечебна християнска мрежа“ — казва Бранди и си играе със златното кръстче на врата си. — Ако гледате само едно предаване, ще разберете, че Бог в мъдростта си е създал зет ми ням и той не може да говори.

Граничарят набира нещо набързо на клавиатурата. Може да е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Или НАРКОТИЦИ. Или СТРЕЛЯЙТЕ. Може да е КОНТРАБАНДИСТИ или АРЕСТ.

— Нито думичка! — прошепва Бранди в ухото на Сет. — Само да си проговорил, и в Сиатъл ще те направя на Харви Стенобойния.

Граничарят казва:

— За да ви допусна в Съединените щати, трябва да ми представите паспортите си, моля.

Бранди облизва устни, лъскави и мокри. Очите й са влажни и блестят. Брокатеният й шал се плъзга надолу и разкрива деколтето й. Тя поглежда граничаря и казва:

— Бихте ли ни извинили за момент?

Тя се обляга назад и стъклото на Сет се вдига с бръмчене.

Огромните торпеда на Бранди вдишват дълбоко, после издишват.

— Без паника — казва тя и отваря червилото си. Издува устни за целувка в огледалото за обратно виждане и прокарва червилото по ръба на огромната си графитена уста. Толкова силно трепери, че трябва да го крепи и с другата си едра длан.

— Мога да ни вкарам обратно в Щатите — казва тя, — но ще ми трябва презерватив и бонбонче за освежаване на дъха.

Иззад червилото тя казва:

— Бъба-Джоун, бъди добричка и ми подай естрадермите, ако обичаш.

Сет й дава бонбончето и презерватива.

Тя казва:

— Чакайте да позная колко време му е нужно, за да изтече в гъза му едноседмичен товар сок за мадами.

Затваря червилото и додава:

— Попий ме, моля те.

Подавам й салфетка и пластир с естрогени.

Върнете се към един ден пред универсалния магазин „Бръмбах“, където карат хората да спрат, за да погледат как нечие куче вдига крак на сцената, изобразяваща Рождество Христово — включително мен и Еви. После кучето сяда, претъркулва се по гръб, облизва собствения си тромав гъз, миришещ на куче, и Еви ме сръчква с лакът. Хората ръкопляскат и хвърлят пари.

После влизаме в „Бръмбах“, пробваме червила на опакото на ръцете си и аз питам:

— Защо кучетата се ближат?

— Защото могат да се стигнат — отвръща Еви. — Не са като хората.

Това става точно след като сме убили осемчасовия ден в училището за манекени в разглеждане на кожата си в огледала.

— Еви, изобщо не се самозалъгвай — казвам!

В училището за манекени изкарвах що-годе сносни оценки само защото от Еви по-зле нямаше накъде. Тя носеше червила в цветове, които бихте очаквали да видите около основата на пенис. Слагаше толкова сенки, че бихте я помислили за опитно животинче, върху които се тества продуктът. Само от лака й за коса над Академия за манекени „Тейлър Робъртс“ има дупка в озона.

Това беше много преди моята злополука, когато си мислех, че животът ми е толкова хубав.

В магазина „Бръмбах“, където си убивахме времето след часовете, целият девети етаж е зает от мебели. Наоколо са изложбените стаи: спални, трапезарии, всекидневни, кабинети, библиотеки, детски стаи, семейни стаи, порцеланови бункери, сервизни помещения, всичките отворени навътре към магазина. Невидимата четвърта стена. До една — идеални, чисти и застлани с килими, пълни с изискани мебели, осветени с локални прожектори и твърде много лампи. Бял шум излиза от скрити тонколони. Покрай стаите купувачите се нижат по застланите с избелял линолеум пътеки, минаващи между стаите и слабо осветените островчета, които изпълват средата на етажа — ложи за разговори и холови гарнитури, подредени на групи върху килими, с подходящо подово осветление и фалшиви растения. Тихи островчета от светлина и цвят в мрака, гъмжащ от непознати.

— Също като снимачна площадка — казваше Еви. — Декорчета, готови за заснемане на следващия епизод. Публиката в студиото те гледа от тъмното.

Клиентите се разхождаха напред-назад, а ние двете с Еви се изтягахме на розово легло с балдахин и се обаждахме от мобилния й телефон, за да ни прочетат хороскопите. Сгушени върху тапицирано с туид канапе, гризяхме пуканки и гледахме сапунени сериали на скъп цветен телевизор. Еви дръпваше фланелката си, за да ми покаже поредната обица на пъпа си. Запретваше ръкава на блузата си и ми показваше белезите от имплантите.