Чак Паланик - Невидими изчадия

— Да — ще кажа аз. — И нашите ме тормозеха.

Трябва да играеш, за да угодиш на тълпата.

Еви ще прокара пръсти през косата си.

— Ще си пробия перинеума — ще каже тя. — Това е онази тънка преградка между дупката на задника ти и дъното на вагината.

Пльосвах се на леглото в центъра на сцената, гушнала възглавница и втренчена в черната плетеница от тръби, тръбички и пръскачки, която уж представляваше таван на спалня.

— Не че са ме били или пък са ме карали да пия сатанинска кръв — обяснявах. — Просто обичаха повече брат ми, защото беше сакат.

Еви излизаше в центъра на сцената покрай ранноамериканската нощна масичка, за да ме засенчи.

— Имала си сакат брат? — ще ме попита тя.

Някой сред публиката ще се изкашля. Може би лъч ще се отрази в нечий часовник.

— Да, доста беше осакатен, но не по секси начин. И все пак всичко свършва щастливо — ще кажа аз. — Той е покойник.

И Еви ще каже много прочувствено:

— Как се е осакатил? Единствен брат ли ти беше? По-голям, по-малък?

А аз ще се просна на леглото и ще разтърся коси.

— Не… много е болезнено.

— Сериозно те питам — ще каже Еви. — Не се шегувам.

— Беше по-голям от мен с две години, флакон с лак за коса гръмнал и му обезобразил цялото лице. Сякаш нашите изобщо бяха забравили, че имат и друго дете — ще обърша леко очи аз с дантелите на възглавницата и ще обясня на публиката: — И аз ужасно много се стараех само за да ме обичат.

Еви ще зарее поглед в празното и ще каже:

— Пълен ужас! Ужас\ — И играта й, изпълнението й е толкова достоверно, че направо закопава моето.

— Да — ще кажа аз. — На него не му се налагаше да се старае. Толкова беше лесно. Заграбваше всичкото им внимание само заради това, че беше целият изгорен и надупчен от белези.

Еви ще се приближи в едър план към мен и ще каже:

— И къде е сега брат ти, имаш ли представа?

— Мъртъв е — ще отговоря аз, после ще се обърна към публиката: — Почина от СПИН.

А Еви казва:

— Доколко си сигурна в това?

А аз:

— Еви!

— Не, сериозно — ще каже тя. — Имам си причина да те питам.

— Само не се шегувай със СПИН-а — казвам.

Ето колко лесно сюжетът се изплъзва от контрол.

С всички тези купувачи, очакващи истинска драма, аз, разбира се, си мисля, че Еви се преструва.

— Брат ти — казва Еви. — Видяла ли си го с очите си как умира? Наистина? Видяла ли си трупа му? В ковчег, с музика… Или пък смъртен акт?

Всички онези хора гледаха.

— Да — казвам. — Горе-долу. — Като че ще искам да ме изловят в лъжа!

Еви се надвесва над мен.

— Видяла ли си го мъртъв, или не си?

Всички онези хора гледат.

— Достатъчно мъртъв.

Еви пита:

— Къде?

— Това е много болезнено — отговарям и прекосявам сцената по посока към всекидневната.

Еви търчи подире ми и вика:

— Къде?

— В приюта — отговарям.

— В кой приют?

Продължавам да вървя към следващата всекидневна, следващата трапезария, следващата спалня, кабинет, сервизно помещение с Еви по петите ми и публиката, която се върти около нас.

— Знаеш как е — казвам. — Ако не видиш дълго време някой гей, можеш спокойно да се обзаложиш какво е станало.

А Еви казва:

— Значи не знаеш със сигурност, че е мъртъв?

Спринтираме през следващата спалня, всекидневна, трапезария, детска и аз казвам:

— Това е СПИН, Еви. Край на филма.

А после Еви спира и пита:

— Защо?

А публиката вече се разбягва от мен в хиляди посоки.

Защото аз наистина много, много, много искам брат ми да е мъртъв. Защото нашите искат той да е мъртъв. Защото така аз съм единственото дете. Защото сега е моят ред, да му се не види. Моят ред.

И тълпата купувачи се разотива и ни оставя насаме с контролните камери, които вместо Господ ни наблюдават и ни дебнат кога ще се издъним.

— Защо го правиш на такъв голям въпрос? — питам.

А Еви вече се отдалечава, оставя ме сама, и отвръща:

— Ей така.

Потънала в малката си затворена верига, лижейки собствения си задник, Еви казва:

— Карай да върви — казва тя. — Зарежи го.

На планетата Бранди Александър вселената се управлява от доста сложна система от богове и богини. Някои от тях са зли. Други — самата доброта. Мерилин Монро, например. После — Нанси Рейгън и Уолис Уорфийлд Симпсън. Някои от боговете и богините са мъртви. Други са живи. Мнозина са пластични хирурзи.

Системата се променя. Боговете и богините идват и си отиват и си играят на прескочикобила, за да се домогнат до промяна в статуса.