Чък Паланюк - Оцелелият

Малко чист лак или спрей за коса и копринените цветя не се разръфват по ръбовете.

Трябва да се бърше праха по изкуствения бял равнец и по пластмасовите латинки. Пластмасовите рози, прикрепени с тел към отровените мъртви скелети на истинските розови храсти се нуждаят от ароматизиране.

Някакви синьо пери птички се разхождат по моравата, все едно търсят изгубени контактни лещи.

За розите изсипвам отровата от пръскачката и я напълвам с девет литра вода и половин шишенце „Итърнити“ на Калвин Клайн. Напръсквам изкуствените маргарити с ванилов разтвор от кухнята. Изкуствените астри получават „Нивея“. За повечето останали цветя използвам аерозолни освежители за въздух с флорален аромат. Изкуственият лимон напръсквам с лимонов лак за мебели.

Част от стратегията ми да съблазня Фертилити Холис е да изглеждам преднамерено грозен и за начало се поизплесквам. Да си придам по-небрежен вид. Не е лесно обаче да се изцапаш в градината, ако изобщо не докосваш пръстта, но дрехите ми миришат от отровата, а носът ми е поизгорял от слънцето. С теленото стъбло на пластмасова лилия изгребвам шепа от твърдата мъртва земя и я втърквам в косата си. Натиквам пръстта под ноктите си.

Опазил ме Бог да се опитам да изглеждам красив пред Фертилити. Самоусъвършенстването е най-лошата стратегия. Ще допусна огромна грешка, ако се наконтя, ако се престарая, ако се среша или дори заема изискани дрехи от мъжа, за когото работя, пастелна риза от чист памук например, ако си измия зъбите, напръскам се с това, което наричат дезодорант, и вляза в Колумбийския мемориален комплекс за втората си среща все така грозен, но с ясни признаци, че съм се помъчил да изглеждам добре.

Та ето ме и мен. Колкото, толкова. Независимо дали ти харесва.

Все едно не ми пука какво си мисли.

Да изглеждам добре не е част от големия план. Планът ми е да излъчвам неразвит потенциал. Търся естествения изглед. Неподправен. Суров материал. Не отчаян и жалък, а стаил потенциал. Не жаден. Да, искам да изглеждам, сякаш си струвам усилията. Изпран, но неизгладен. Чист, но неизлъскан. Уверен, но скромен.

Искам да изглеждам честен. Истината не блести и не лъщи.

Ето ви пасивна агресия в действие.

Идеята ми е да накарам грозотата да заработи в моя полза. Да установя нисък базов лагер в контраст с по-късното ми „аз“. Преди и след. Жабата и принцът.

Сряда е, два следобед. Според дневния ми график сега въртя ориенталския килим в розовата гостна. Всички мебели трябва да се пренесат в друга стая, включително пианото. Да се навие килимът. Да се навие подложката на килима. Да се пусне прахосмукачка. Да се измие подът. Килимът е дванайсет на шестнайсет стъпки. Подложката се обръща и се развива. Килимът се обръща и се развива. Всички мебели се довличат обратно.

Според дневния ми график това трябва да ми отнеме най-много половин час.

Аз обаче разчетквам шарките на килима и развързвам ресните, които работодателите ми са завързали на възел. Завързвам друг възел в срещуположния край на килима, все едно съм го завъртял. Поразмествам мебелите и слагам кубчета лед в малките вдлъбнатини, останали в килима. Ледът се топи и сплъстените ресни омекват.

Изтривам ваксата от обувките си. Пред огледалото над тоалетната масичка на жената, за която работя, прокарвам очната й спирала в ноздрите си, за да почерня и удебеля косъмчетата в носа си. После се качвам в автобуса.

Програмата за опазване на оцелелите включва и безплатна автобусна карта. На гърба й е отпечатано: „Собственост на Отдела за човешки ресурси. Да не се преотстъпва.“

През целия път до мавзолея си повтарям, че пет пари не давам дали Фертилити ще дойде или не.

Десетки полузабравени църковни молитви каканижат в ума ми. Главата ми е миш-маш от стари благословии и отговори.

Нека служа всеотдайно и пълноценно.

Нека всяко мое дело бъде моя благодат.

Във всеки труд се таи спасението ми.

Нека усилията ми не са напразни.

Нека делата ми спасят света.

Всъщност си мисля: „Моля те, о, моля те, бъди там днес, Фертилити Холис!“

Зад входа на мавзолея звучат обичайните евтини версии на истински красива музика, за да разсеят самотата. Десет инструментални версии. Пускат се само в определени дни. Някои от старите галерии в крилата „Откровение“ и „Нова надежда“ не са озвучени. Всъщност музиката не се чува никъде, освен ако не се заслушаш.

Музика като тапети, като вещ, музика като седатив, контролиращ чувствата ти. Музика като аерозол за освежаване на въздуха.