Чък Паланюк - Оцелелият

Същата нощ започвам пак да вдигам телефона. Преди това обаче вълнението ме отвежда в града. Търся нещо за крадене. Не толкова заради парите, а за да освободя напрежението. Няма проблем. Социалната асистентка казва, че няма проблем. Обяснява ми, че е сексуално освобождаване. Напълно естествено. Откриваш търсеното. Издебваш го. Улавяш го и то е твое. След като си го присвоил, го изхвърляш.

Всъщност именно социалната асистентка ме подтикна да крада.

Наричаше ме „образцов“ клептоман. Цитираше научни изследвания. Крадеш, казваше, за да попречиш на другите да ти откраднат пениса (Фенихел, 1945). Неспособен си да контролираш импулса да откраднеш (Голдмън, 1991). Крадеш, защото си циклофреник (Макелрой, 1991). Няма значение какво — обувки, тиксо, ракети за тенис.

Единственият проблем е, че сега дори кражбата не ме изпълва с някогашното въодушевление.

Може би защото срещнах Фертилити.

Или може би срещнах Фертилити, защото съм отегчен от сексуалния си живот на престъпник.

Напоследък дори не крада, не в класическия, официалния смисъл. Вместо да задигам стоки от магазините, аз се разхождам из центъра на града, докато открия някоя изхвърлена касова бележка.

Отнасяте касовата бележка в магазина, където е издадена. Преструвате се, че пазарувате, докато откриете стока от бележката. Разнасяте я известно време из магазина, после връщате стоката срещу парите в брой. Разбира се, този метод действа най-добре в големите магазини. В идеалния случай — с касови бележки с отбелязани артикули. Не използвайте смачкани или мръсни касови бележки. Не използвайте два пъти една и съща касова бележка. Гледайте да не крадете от един и същи магазин.

Това се отнася към истинската кражба както мастурбацията към секса.

И, естествено, в магазините са наясно с измамата.

Друга добра стратегия е пазаруването с голяма чаша газирана вода, в която пускате дребни предмети. Или си купувате евтина тенекия с боя, разхлабвате капака и пускате вътре нещо скъпо. Металната кутия блокира рентгеновите лъчи на охранителната система.

Този следобед, вместо да търся касови бележки, аз просто се разхождам безцелно и обмислям следващата стъпка от плана да уловя Фертилити и да си я присвоя.

Да я притежавам. И да я захвърля може би. Трябва да се възползвам от ужасните й сънища. Танцуването също е инструмент, който би могъл да ми послужи.

С Фертилити танцувахме почти цял следобед. Когато музиката се промени, тя ме научи на основната ча-ча стъпка, на пресечената ча-ча стъпка и на завъртането под ръка. Показа ми основните стъпки на фокстрота.

Каза ми, че това, с което си изкарва прехраната, е ужасно. По-лошо от всичко, което съм способен да си представя.

И когато попитах — какво?

Тя се засмя.

Разхождайки се из центъра на града, намирам касова бележка за цветен телевизор. Би трябвало да се почувствам като победител в лотария, но пускам бележката в кофа за боклук.

Сигурно в танцуването най-много ми харесват правилата. В свят, където всичко е преходно, танцът поставя стабилни правила, фокстротът е две бавни и две бързи стъпки. Ча-ча-ча е две бавни и три бързи. Хореографията, дисциплината не подлежат на дискусии.

Истински, старомодни правила как да танцуваш валс. Те не се променят всяка седмица.

Когато се зае с мен преди десет години, социалната асистентка не смяташе, че съм клептоман. Първо бях с обсесивно-компулсивно разстройство. Тъкмо беше завършила колежа и още си пазеше учебниците за доказателство. Хората с обсесивно-компулсивни разстройства, каза ми тя, или подреждат нещата, или ги чистят (Рахман и Ходжсън, 1980). Според нея аз бях от втория вид.

Всъщност просто обичах да чистя, но през целия ми живот ме бяха обучавали да се подчинявам. И аз се опитах да оправдая смахнатата й диагноза. Социалната асистентка ми изреди симптомите и аз се постарах да ги проявя и да й позволя да ме излекува.

След обсесивно-компулсивен станах посттравматично стресиран.

После агорафоб.

После бях с паническо разстройство.

Краката ми ходят по тротоара в едната бавна и двете бързи стъпки на валса. Главата ми отброява едно, две, три. Навсякъде между гълъбите по тротоара има големи касови бележки. Вдигам втора бележка. Тази е на стойност сто седемдесет и три долара. Изхвърлям я.

Три месеца след като за пръв път срещнах социалната асистентка, се оказах с дисоциативно личностно разстройство, защото отказвах да й разкажа за детството си.