Чък Паланюк - Оцелелият

Фертилити и аз — едно, две, три; валс, две, три из мраморната галерия.

Фертилити разказва как с Тревър танцували валс по наклонения махагонов паркет; балната зала а ла Версай се накланяла и кърмата издигала четирилистните витла към здрачното небе. Ято позлатени бални столчета профучало край тях и се струпало под статуята на някаква си гръцка лунна богиня Диана. Завесите от златен брокат увиснали накриво пред прозорците, Фертилити и Тревър били последните пътници на борда на „Презокеанска експедиция“.

Имало електричество, защото розовите полилеи — „съвсем като обикновените“, казва Фертилити, „но в презокеанските лайнери изглеждат вкочанени като ледени висулки“ — полилеите в балната зала „Версай“ светели, а високоговорителите изпълвали кораба с пресеклива музика. Асансьорните валсове се редели един след друг и двамата се въртели ли въртели.

С Фертилити се въртим ли въртим, застиваме на място и пак се плъзваме стъпало до стъпало по пода на мавзолея. Под палубата Карибско море нахлувало в трапезарията и повдигало ръбовете на стотици ленени покривки за маса.

Корабът се носел свободно с изгаснали двигатели.

Топлата синя вода се стелела гладка във всички посоки чак до хоризонта.

Дори под тънкия слой вода шахматният под от махагонови и орехови дъски изглеждал невидим и далечен. Един последен поглед към Атлантида. Солената вода поглъщала статуите и мраморните колони, докато Тревър и Фертилити танцували край легендата за изгубената цивилизация, край дърворезбите, боядисани в златисто, и гравираните френски дворцови маси. Морето се надигало диагонално срещу картините на короновани кралици в цял ръст, корабът се накланял и от вазите се сипели цветя. Рози и орхидеи и джинджифилови стъбла се носели по водата сред бутилки от шампанско, а Тревър и Фертилити прецапвали край тях.

Металният скелет на кораба, херметическият обков зад ламперията и гоблените треперели и стенели.

Искаше да се удавиш?, питам я.

— Не изглупявай — казва Фертилити и отпуснала глава на гърдите ми, вдъхва миризмата на отрова, пропила тялото ми. — Тревър никога не грешеше. Това му беше проблемът.

Не грешеше за кое?

Тревър Холис сънувал, казва ми тя. Сънувал, че някой самолет се разбива. Предупреждавал авиолинията, но никой не му вярвал. После самолетът се разбивал и ФБР го привиквало на разпит. Винаги се оказвало по-лесно да повярват, че е терорист, отколкото че е медиум. Накрая не успявал изобщо да заспи. Не смеел да чете вестници и да гледа телевизия, за да не види, че двеста души са загинали в самолетна катастрофа, която е знаел, че ще се случи, но не е успял да предотврати.

Не успял да спаси никого.

— Мама се самоуби, защото имаше същите сънища — казва Фертилити. — Самоубийството е стара семейна традиция.

Танцувайки, аз си казвам: „Поне имаме нещо общо.“

— Знаеше, че корабът ще потъне само до половината. Някаква клапа или нещо такова щяло да се повреди и водата да напълни трюмовете с двигателите и няколко големи зали на долните палуби — обяснява Фертилити. — От сънищата знаеше, че часове наред корабът ще е на наше разположение. Всичката храна и вино. После ще дойдат да ни спасят.

Питам я, танцувайки — затова ли се е самоубил?

Цяла минута ми отговаря само музиката.

— Не можеш да си представиш колко красиво беше. Наводнената бална зала с пианото под водата и плаващите леки мебели — казва Фертилити до гърдите ми. — Това е най-прекрасният ми спомен.

Танцуваме край статуи на светци от нечия чужда религия. За мен те са само камъни, оформени в обожествени непознати.

— Атлантическата вода беше толкова чиста. Стичаше се по голямото стълбище — казва Фертилити. — Ние просто си събухме обувките и продължихме да танцуваме.

Танцувайки, броейки едно-две-три, аз питам — сънува ли и тя такива сънища?

— Рядко — отвръща. — Не много. Все повече напоследък. Повече, отколкото ми се иска.

Питам я ще се самоубие ли тогава като брат си.

— Не — отговаря Фертилити, вдига глава и ми се усмихва.

Танцуваме. Едно, две, три.

— Няма да се застрелям за нищо на света. Може би ще взема хапчета.

Вкъщи е целият ми резерв от антидепресанти, приспивателни, седативи за държавна сметка. МАО-инхибитори в бонбониерата до златната ми рибка върху хладилника.

Танцуваме. Едно, две, три.

— Шегувам се — казва тя.

Танцуваме.

Пак обляга глава върху гърдите ми и казва:

— Зависи колко ужасни ще станат сънищата ми.