Чък Паланюк - Оцелелият

— Когато не си в апартамента си — пита социалната асистентка, — някой друг има ли достъп до храната ти?

Утре е следващият ми следобед с Фертилити Холис в гробницата. Ако се появи. Тогава ще задействам първата точка от плана си.

— Получавал ли си заплашителни или необясними писма? — пита социалната работничка.

— Слушаш ли ме изобщо? — пита тя.

Що за въпроси, питам я. Казвам й, че ще изпия шишенцето с амоняк, ако не ми каже какво става.

Тя си поглежда часовника. Потупва върха на химикалката върху бележника и ме кара да почакам да всмукне от цигарата и да издиша дима.

— Ако наистина искаш да ми помогнеш — казвам й и й подавам четка за зъби, — започни да търкаш.

Тя си оставя питието и взима четката за зъби. Прокарва я напред-назад по една от фугите между плочките на стената до нея. Спира и поглежда, после разтърква отново. Пак поглежда.

— За бога! — казва. — Наистина става. Виж колко е чисто отдолу. — Със стъпала, все още натопени в няколкото сантиметра вода във ваната, тя се извърта да стигне стената по-добре и започва да търка. — По дяволите! Бях забравила колко е приятно усещането да свършиш нещо.

Не забелязва, но аз съм спрял. Изправил съм се и я наблюдавам как се нахвърля върху мухъла.

— Слушай — казва ми, триейки в различни посоки фугите около всяка миниатюрна синя плочица. Може и да не е вярно — продължава, — но е за твое добро. Възможно е да си изложен на опасност.

Не бивало да ми казва, но някои самоубийства изглеждали подозрително. Повечето си били наред. Най-обикновени средностатистически ежедневни самоубийства, но между тях имало няколко странни случая. Един десничар например се застрелял с лявата ръка. Една жена се обесила с колан на домашен халат, но ръката й била изкълчена, а китките — насинени.

— Има и други — казва тя, като продължава да търка, — но това е схемата.

Първо никой от програмата не обърнал внимание. Самоубийствата са си самоубийства, особено сред тези хора. Клиентите им се самоубиват на гроздове. На рояци. Един-двама повличат двайсетина. Като стадо.

Жълтият бележник в скута й пада на пода и тя казва:

— Самоубийството е силно заразно.

Схемата на подозрителните самоубийства показва, че се случват, след като приключи поредната вълна от естествени самоубийства.

Питам я какво означава „подозрителните самоубийства“.

Отпивам тайничко от мартинито й и усещам странен вкус на паста за зъби.

— Убийства — отговаря тя. — Възможно е някой да убива оцелелите и да го представя като самоубийство.

Стихне ли лавината от истински самоубийства, убийствата предизвикват нова. След две-три убийства, които приличат на самоубийства, идеята да се самоубиеш придобива свеж блясък и привлекателност и течението отнася нова дузина оцелели.

— Не е трудно да си представиш убиеца, самотник или ударна група от членове на църквата, решени да се погрижат всички да пристигнете заедно в Рая — казва тя. — Звучи глупаво и параноично, но е логично.

Възнасянето.

Защо тогава ми задава всички тези въпроси?

— Защото напоследък се самоубиват все по-малко оцелели — отвръща тя. — Естествената тенденция от нормални самоубийства стихва. Извършителят, който и да е той, ще убие отново, за да й даде тласък. Схемата на убийствата се повтаря из цялата страна. — Тя търка с четката за зъби. Потапя я в буркана с амоняк. Трие ли трие, стиснала димящата цигара. Продължава: — Ако изключим времето, няма истински модел. Мъже. Жени. Млади. Стари. Внимавай, да не би да си следващият.

Единственият човек, когото съм срещал от месеци, е Фертилити Холис.

Питам социалната асистентка — нали е жена и прочее — жените как искат да изглежда мъжа. Какво търси в сексуалния си партньор?

Тя оставя зад себе си зигзаговидна следа от чисти бели фуги.

— Не забравяй обаче — казва социалната асистентка, — че всичко това може да има естествено обяснение. Възможно е никой да не те убие. Възможно е да не те заплашва нищо.

Работата ми изисква да поддържам градината, затова напръсквам всичко с два пъти по-силна от препоръчителната доза отрова — и плевелите, и истинските растения. После подсилвам лехите с изкуствена салвия и ружи. Този сезон разработвам стил а ла мнима провинциална градина. Миналата оформих изкуствени френски тераси. Преди това — японска градина от изкуствени цветя. Трябва само да изтръгна всички цветя. Сортирам ги и ги набучвам в земята в нов десен. Цаката е в поддръжката. Избледнелите цветя живват, ако ги напръскаш с червен или жълт спрей.