Весела Люцканова - Измамникът Рей

— За двете… двойно заплащане — отдръпна се Рей. — Няма как да обясня на шефа на фирмата. И без това има твърде много кандидати. Един по-малко, все тая…

Бе готов да си тръгне, очакваше го да се съпротивлява, нищо подобно, върна се след секунда с чек за още петстотин хиляди. Рей го прибра в чантичката си, прибра и двете касетки. В хотелската стая щеше да ги постави временно до касетката на Луис, сетне да ги изхвърли, но при толкова успешно начало бе длъжен да продължи. Господи, колко бе лесно, изненада се и сам.

И продължи.

На втория ден си купи прекрасен ягуар, последен модел, и нае апартамент в най-луксозния хотел. В една от стаите складираше касетките, различни по вид и големина, те ставаха все повече и повече, както все повече и повече набъбваше банковата му сметка. На петия ден се събуди мултимилионер. На шестия камериерката, която поддържаше реда в апартамента му, посочи към касетките.

— Какво има в тях?

— Безсмъртие — усмихна й се той.

— Мога ли да си купя тогава и аз?

— Скъпичко е за вас, госпожо — усмихна й се още по-мило.

— Получавам добри бакшиши… — не се предаде тя. — Някакво хапче ли е?

Запита се дали може да й обясни и има ли смисъл. Защо не? След като бе толкова упорита… С няколко думи й нарисува картинката, тя хвана бързо, кимайки с глава. После излезе и се върна доста бързо с парите.

— Само не можах да намеря такава касетка — държеше в пръстите си косъма. — Надявам се вие да имате.

— Имам, разбира се — беше прибрал бързо парите, пое от нея и косъма и влезе в другата стая, за да го прибави в една от празните, които бе купил сам. За всеки случай. Върна се и я помоли да напише и името си, всичко трябваше да е като при другите, но се оказа, че жената е неграмотна. Засмя се и го написа сам, за толкова пари можеше да положи и малко усилие. Камериерката не бързаше да си тръгне. Какво чакаше още?

— Имам и четири деца, бих искала и за тях…

— Може — засмя се той. — Надявам се да не са неграмотни.

— Учат в добри училища, много са умни…

Думите й го сепнаха. Жената му вярваше. Колкото и добри да бяха бакшишите й… парите бяха прекалено много за нея. Но можеше ли да се откаже от тях? Луис му струваше скъпо, а и другите жени, които приемаше. Въздъхна.

— Все пак, госпожо, това е само един експеримент — опита се да я спре. — Възможно е да се окаже и неуспешен.

— Зная — усмихна му се мило тя. — И не го искам безплатно. Ще си платя и за тях. Само… ще имате ли още касетки? И ще ме изчакате ли няколко дни?

Той кимна.

Навярно щеше да ги вземе назаем.

Направи й сериозна отстъпка.

Тази нощ не спа добре. За първи път. И Луис не можа да го разсее. И достигането на парите му до милиард също. Господи, време му беше да изчезне от този град, да продължи другаде, с удоволствие прибираше парите на богатите, но на една камериерка? А и не можа да й откаже. Усети, че ще я обиди, а бе мила и добра жена.

След седмица се сбогува с Луис и с всички нови жени в живота си с обещание да се върне някой ден. Спокойно можеше да приеме, че е бил само с една от тях, те си приличаха по всичко — и като тела, и като душевност. Нужно му беше вече нещо по-различно.

Ягуарът му го отвлече към Средните щати. Отседна в Сейнт Луис, Мисури. При богатите фирми и техните собственици. Реалисти и съвсем не суетни. Как щеше да бъде с тях? Навярно по-трудно, но му беше време да се махне от Калифорния.

По пътя бе изхвърлил всичките касетки, освен на Луис и на камериерката с четирите деца. Задържа ги от чиста сантименталност, не от друго. Наистина ли не заради нещо друго? Идеята му беше добра, за да печели пари с нея, но неосъществима. Измамата продължаваше, бе станал ловък и изобретателен в изпълнението. Струваше му все по-малко усилия, все по-малко усилия. И въпреки че бе отишъл доста далече, мълвата го застигаше. Където и да се озовеше, него вече го чакаха. С подготвените пари, с подготвените касетки.

Беше станал най-богатият човек на света. И най-известният, във всички вестници и списания снимката му бе на първа страница. Не ставаше ли твърде опасно? Той не искаше слава…

И това ако не бе удар!

Но нещо го глождеше, нещо не беше точно, някакво съмнение изгризваше съня му. Толкова умни хора се бяха хванали, толкова милиони бяха повярвали, нима той бе най-умният, който единствен не вярва?

Помнеше, че го е измислил сам. И ако все пак…

Помнеше откъде бе тръгнал, използвайки човешките слабости, човешката мечта за безсмъртие и повторение във времето, не биваше да го забравя нито за миг. И все пак, все пак повярвалите бяха милиони.