Весела Люцканова - Заложник на самия себе си

Навремето приличаше на Аполон. Нямаше жена, която да не го загледа с възхищение. А и той се възхищаваше от себе си. Минеше ли край витрина или огледало, не пропускаше да се зарадва на отражението си. Висок, строен, с атлетична фигура и красиво лице, той бе знаел, че красотата е най-голямото му богатство.

Единственото му богатство.

Защото се бе родил в бедно семейство и бе последната издънка след четирима братя и една сестра. Никой от тях не можеше да се мери по хубост с него.

Разбра силата си още от дете. Богати хора го канеха на богати вечери. Сам. Искаха и да го осиновят, но родителите му бяха непреклонни, щяха да отгледат децата си с труд и лишения, но до себе си.

На осемнайсет вече никой не можеше да го задържи никъде. И той се огледа, оценил високо единственото си богатство. Красотата… тя щеше да му даде всичко, от което го бе лишил произходът му.

На двайсет се ожени.

Запозна се с бъдещата си жена на плажа в Санта Моника. В нейните очи се видя отново като Аполон. Тя притежаваше все още свежест въпреки многото си години и най-вече притежаваше милионите на току-що починалия си съпруг. И беше жена, която знае какво иска и как да го постигне. И не си губеше времето, още на третата нощ тя му предложи, а той прие. Край на бедността!

Тази жена го обичаше, а той обичаше парите й. Вложени в банки и управлявани от нейния брокер, те носеха удивителни дивиденти, с които живееха в най-прекрасните места по света, безгрижни и волни като птици. Опитваше се да не забелязва годините й, смъквани от безброй пластични операции, но умората да го следва в лудориите и нощната любов една нощ я довърши и той се оказа свободен и много, много богат.

Оттук нататък можеше да промени живота си.

Да се захване с успешен бизнес.

Да създаде семейство и деца.

Но на него му бе харесал вече животът, който бе водил до тук и нагласата му на жиголо го тласна към втората. Също безумно богата и на доста години с току-що починал съпруг, жадна за живот, млада плът и удоволствия. Тя също знаеше какво иска и как да го постигне, но на нея й бе нужен месец, за да му предложи. И на него му бе нужен месец, за да й отговори с да.

Нищо в живота му не се промени, освен името на жена му и името на брокера, който управляваше парите й. Вече техните пари. Беше способно момче, с нюх към сделките с акции и за кратко успя да учетвори и неговите пари. Майк не пропусна да отбележи и влюбените погледи на брокера към него самия, те го ласкаеха. И толкова. Но и брокерът знаеше какво иска и как да го постигне.

— Не се ли умори да лягаш всяка нощ до тази стара брантия? — го запита една сутрин. — С толкова много пари би могъл да си позволиш всичко.

Майк отмина със смях думите му. Докато един ден това младо и способно момче не назова пред него точно цената, заради която би го направил най-богатия мъж на земята, а ако не я приеме, би го запратил при клошарите. Разбра, че не се шегува и прие, а после му хареса и на него.

На шейсет наистина бе най-богатият на света, без никога да си е мръднал пръста за каквато и да било работа. И беше свободен, погребал три съпруги, коя от коя по-богати.

Огледа се отново и за първи път откри младостта. Не своята, а на едно момиче с дълги златни коси, гъвкаво като змийорка и с дълбоки зелени очи, в които потъна от пръв поглед. Неуспяла актриса? Манекенка? Танцьорка в нощен клуб? Бедна като въшка? Не знаеше и не го интересуваше, нямаше да губи нито миг, искаше я и толкова. Тя прие, но зад гърба си имаше своя дългогодишен житейски опит и за да я изпита, пожела дете.

— С удоволствие — отвърна му тя.

Но детето все не идваше, а той вече прехвърляше шейсет и две. И пожела да отидат на лекар. Тя прие, сигурна в младостта и възможностите си да ражда.

— И искам да бъде точно като теб! Твое копие…

Тогава ли се роди в него идеята? Все едно кога.

Винаги се бе харесвал, но в него се наслагваше и чувството, че е пропуснал нещо важно. Да, искаше син, точно като него, но и с още нещо, което да мотивира живота му по друг начин, да не е влюбен единствено в себе си, да умее да се отдава и създава ценности, а не само да се пилее в удоволствия на твърде висока цена. Защото точно с Лора разбра какво е пропуснал и беше късно да го навакса.

— Възможно ли е? — запита той лекарят. — Хем съвсем като мен, хем по-различен духовно…

— Възможно е — засмя се лекарят, — но ще струва много, много повече. А и има още нещо…

— Кажете го! Колкото до парите, колкото и да струва… няма проблем.