Весела Люцканова - Измамникът Рей

— Бързате като малко момиченце, каквото сте и всъщност — засмя се Рей. — Ще изплюя камъчето, нека изпия кафето си.

— Тогава… — засмя се и тя, — пийте го бързо, в десет имам снимки, за разлика от другите не обичам да закъснявам.

Той само кимна. Отпи и започна. Изложи простичко идеята си, забеляза вниманието, с което го изслуша, блясъка в очите й, замечтаването й по едно бъдеще, което само той знаеше, че не е възможно, както и знаеше, че е поел правилно оттук и от най-красивата и най-суетната… Дали щеше да започне да се пазари за цената? Едва ли… Твърде лесно получаваше парите си и навярно лесно ги харчеше.

— Колко? — запита го тя.

— Като за вас… двеста хиляди.

Изправи се и я видя гола под прозрачната дреха, тялото й изумяваше със съвършенството си, тръгна към една от стаите с походката на императрица, съзнаваща цялата си власт над другите. Вървеше бавно и гъвкаво, като му даваше време да се наслади на красотата й и да осъзнае верния си избор, а той неистово я пожела. Стисна зъби, за да не се издаде, знаеше, че може да я има, ако прояви поне малко търпение. Нито една жена досега не бе устояла на чара му. Луис изчезна като видение зад една от вратите. И се забави дълго.

Когато влезе, беше вече облечена с бял панталон и бяла трико блуза, очертала безупречните й гърди. Подаде му чек за парите, а той задържа пръстите й.

— Бих искал да ви видя отново! Такава красота, Бог ми е свидетел, не съм срещал! — Беше искрен и за първи път съжали, че предложението му е една измама, колко хубаво би било да е истина. Поне за нея, поне за нея. А защо не и за него? Засмя се.

Тя освободи пръстите си, излезе отново и се върна с малка касетка, която му подаде с усмивка.

— Колко сме разсеяни и двамата, та нали току-що ви платих заради нея. Вътре е и името ми. За да не стане грешка. — Замълча за миг и го погледна. — А оттук… при кого отивате, агенте на космоса?

— Казвам се Рей — усмихна й се и отговори веднага на въпроса й, назовавайки името на звезда, което си припомни първо. Слава Богу, беше на мъж…

— Ще клъвне — заклати, смеейки се, глава Луис и наистина заприлича на малко момиченце. — Не е по-малко суетен от мен, но е скръндза. Колко ще му вземете? — Не изчака, а допълни: — Колкото може повече, странно кое в него е по-силното, жаждата да се повтори или парите? Ще ми кажете, нали? Искам да науча и аз…

Значи щеше да я види отново.

— Кога? — запита я направо.

— Снимките свършват в шест. Защо не тук? Ще ви отделя време до седем…

Разбра, не искаше да я виждат с него, подозираше ли го, че я мами или изчакваше да види как ще захапят другите предложението му. За да не се окаже тя единствената глупачка. Рей беше сигурен, че ще захапят, а и тя не каза ли същото по повод на колегата си? Навярно си имаше някой, който не биваше да разбере. Някой любовник. Или няколко любовници. Освен мъжа, който й осигуряваше целия този лукс. Или мъжа, който я тласкаше все напред в кариерата й. Все едно, толкова леко бе успял да я убеди.

Надяваше се на същия успех и при другите.

Тя тръгна.

Тръгна и той. Към следващия.

Беше предупреден от нея, че е скръндза, ама чак толкова? Зададе му хиляди въпроси. На няколко пъти изказа недоверие. На няколко пъти той става, за да си тръгне обидено, щом не вярвате, не се захващайте…

— Абе човек никога не знае от коя трънка ще изскочи заек. Вярвам, не вярвам, ще пробвам. Но петстотин хиляди ми се струват твърде висока цена за подобен експеримент.

Рей повтори, че цената е нищо и никаква, като се вземе под внимание, че се ангажира ракета, която да навлезе навътре в космоса, екипаж, контейнер, отварянето на люка, изсипването на контейнера и още, и още… хиляди рискове, които се заплащат скъпо, понякога и с човешки живот.

— Но няма никаква гаранция къде и в кого могат да попаднат касетките с нашите ДНК. В нищо и никакъв косъм да се съдържа цялата информация за мен самия, това, което съм… — дланите му се плъзнаха по тялото, с което се гордееше, навярно нямаше с друго какво, не блестеше с особен интелект, но не бе ли по-добре за Рей? Бе се уморил да говори, оставяше го вече да узрее сам за парите, които трябваше да преглътне. Като пирон, който ще се забие в стомаха му. Или като огън, който ще изгори вътрешностите му. Все едно, само да плати…

Накрая узря. Върна се с тях, но носеше две касетки.

— За всеки случай — подаде му ги, — едната би могла да се загуби, а аз наистина искам да заживея отново в същото тяло, макар и другаде. И със същото име, което ми носи милиони…