Брандън Сандърсън - Ритматистът

Тръгна да търси добро място за четене. И за мислене.

Няколко часа по-късно, Джоел все още четеше под сянката на едно закътано дъбово дърво. Остави книгата и се взря нагоре, между клоните на дъба към късчетата синьо, които можеше да види от небето.

За съжаление първата от книгите на Фич се оказа несполучлив избор — представляваше просто обяснение на четирите ритматически линии. Джоел беше виждал Фич да я заема на ученици, които явно изоставаха.

За щастие втората книга се оказа далеч по-сочна. Беше нова публикация и най-интересната ѝ глава разкриваше в подробности споровете по един отбранителен кръг, за който Джоел не беше и чувал. Макар че много от ритматическите уравнения в книгата бяха над възможностите на Джоел, той успя да разбере изложените в текста доводи. Книгата беше достатъчно увлекателна, та да го погълне за доста време.

Колкото повече четеше, толкова повече се улавяше, че мисли за баща си. Помнеше силния мъж, който работеше до късно през нощта за усъвършенстването на нова формула за тебешир. Помнеше колко време отделяше баща му, за да описва на Джоел с потреперващ глас най-вълнуващите ритматически дуели в историята.

Бяха минали осем години. Болката от загубата още беше тук. Никога не си отиваше. Просто с времето се заравяше, като скала, която бавно се покрива с пръст.

Небето притъмняваше, стана почти невъзможно да чете, а кампусът постепенно стихна. В някои от сградите светеха лампи; много от тях разполагаха с горни етажи за кабинети на преподавателите и жилища на техните семейства. Както си стоеше, Джоел видя стария Джоузеф, разсилният, да обикаля кампуса и да навива фенерите по моравите. Пружините в тях почнаха да се развиват и те се оживиха и светнаха.

Джоел взе книгите си, потънал в мисли за сложното развитие на Защитата на Мияби и нетрадиционния начин, по който се прилагаха Отбранителните линии в тази на Блад. Стомахът му изкъркори недоволно, задето беше пренебрегнат.

Надяваше се да не е пропуснал вечерята. Всички се хранеха заедно — професори, персонал, деца, даже ритматисти. Единствените обикновени ученици, които живееха в кампуса, бяха деца на преподавателите или на персонала, като Джоел. Много от учениците ритматисти живееха в общежитията. Или семействата им живееха прекалено далеч, или трябваше да учат допълнително. Общо взето, приблизително половината от ритматистите в Армедиус живееха в общежитията. Останалите още пътуваха.

Просторната столова жужеше от безредно оживление. Професорите и половинките им седяха в далечната лява страна на помещението, смееха се и разговаряха заедно, децата им бяха разположени на отделни маси. Персоналът седеше в дясната част на залата, на няколко големи дървени маси. Учениците ритматисти имаха своя дълга маса в дъното, почти скрита зад една тухлена стена.

В центъра имаше две дълги маси с храната за деня. Сервитьори пълнеха чинии и ги отнасяха на професорите, а семействата и персоналът трябваше да се самообслужват. Повечето хора вече бяха насядали по пейките и се хранеха, бърборенето им се разнасяше из столовата като ниско бръмчене. Тракаха съдове, кухненският персонал сновеше насам-натам, във въздуха се смесваха разни аромати и се бореха за надмощие.

Джоел отиде на мястото си на дългата маса, срещу това на майка му. Тя вече беше тук, което му донесе облекчение. Понякога работеше по време на вечеря. Все още беше облечена с кафявата работна престилка, а косите ѝ бяха прибрани на кок. Тя побутваше храната си и разговаряше с госпожа Корнелиус, една от другите чистачки.

Джоел остави книгите си и забързано се отдалечи, преди майка му да го подхване с въпроси. Натрупа в чинията си ориз и пържени наденички. Германска храна. Готвачите отново го раздаваха екзотично. Поне бяха изоставили джосеунските ястия, които бяха прекалено пикантни за Джоел. Грабна гарафа ябълков сок с подправки и се отправи към мястото си.

Майка му го чакаше.

— Флорънс ми каза, че си обещал до тази вечер да разполагаш с избираем предмет за лятото — рече тя.

— Работя по въпроса.

— Джоел — отвърна майка му, — ще имаш избираем предмет, нали? Няма отново да се налага да учиш за поправителни изпити?

— Не, не — каза той. — Обещавам. Професор Лейтън тъкмо ми каза днес, че със сигурност минавам по математика.

Майка му набучи парченце наденица на вилицата си.

— Другите деца опитват да направят нещо повече от това само да минават по предметите.