Брандън Сандърсън - Ритматистът

— Защо? — попита го Джоел. — Какво става?

Хардинг не отговори. Неговите тебеширчета нападнаха другите момичета в стаята. Още две момичета бяха погълнати и преобразувани едно подир друго. Страшната гледка накара Джоел да отвърне очи. Тебеширчетата, които бяха разтворени от киселината, се образуваха отново, измъкваха се от локвата и оживяваха.

Хардинг мина край Джоел и се отправи към следващата стая. Отвори и пристъпи вътре. Джоел видя, че на вратата вече има нарисувана Линия на Заглушаването. Навярно Хардинг първо беше направил тези линии.

Тебеширчетата плъпнаха във фоайето зад Хардинг и изчезнаха в стаята. На Джоел му призля при мисълта за спящите вътре момичета. Падна на колене и отново почна да търка линията в опит да я пробие. Не напредваше добре.

Едно тебеширче внезапно се разшава пред него и почна да напада линията.

Джоел отскочи назад, измъкна монетата и опита да отклони създанието с нейна помощ. То не обърна внимание нито на долара, нито на Джоел.

В този момент той забеляза, че тебеширчето е еднорог.

Погледна настрани и зърна едно лице, което надзърташе иззад ъгъла по-напред във фоайето. Мелъди нарисува втори еднорог и го прати да помага. Джоел отстъпи и загледа с каква бързина то пробива линията на Нализар.

Наистина е добра , рече си Джоел, когато еднорозите направиха достатъчно голям пробив, та той да се провре. Потеше се, когато хукна към Мелъди.

— Мелъди — прошепна Джоел. Ако не крещеше, Линиите на Заглушаването нямаше да откраднат гласа му. Предполагаше, че думите му няма да стигнат до тях и да ги активират.

— Джоел, нещо съвсем не е наред. Няма никакви полицаи нито при портите, нито в канцеларията. Опитах да потропам на вратите на преподавателите, но никой не отговори. Професор Нализар ли е това на пода?

— Да. Мелъди, хайде, ние…

— Ти си го победил! — възкликна изненадано тя и се изправи.

— Не. Струва ми се, че не бях прав за него — припряно отговори Джоел. — Ние трябва да…

Хардинг излезе от стаята и погледна към двамата. Намираше се между тях и изхода към стълбите. Мелъди извика, но викът ѝ беше почти изцяло заглушен. Джоел изруга и я помъкна след себе си. Двамата заедно криво-ляво се насочиха по-нататък във фоайето.

То беше квадратно, стаите бяха разположени и на вътрешната, и на външната стена. Успееха ли да го обиколят, щяха да се доберат до стълбите.

Мелъди потича до Джоел, после внезапно го дръпна настрани.

— Моята стая — каза тя и посочи натам. — През прозореца.

Джоел кимна. Мелъди със замах отвори вратата и двамата се озоваха пред тебеширчетата, които пъплеха през отворения прозорец и по стените като вълна от бели паяци. Хардинг ги беше пратил да заобиколят по външната стена на сградата.

Джоел изруга, затръшна вратата и Мелъди изпищя отново. Този писък не беше толкова тих — отдалечаваха се от Линиите на Заглушаването.

Тебеширчетата изпълзяха изпод вратата. Други се появиха откъм Хардинг. Джоел задърпа Мелъди към стълбите, но застина при вида на трета група създания, които идеха оттам.

Двамата бяха обкръжени.

— Ох, прахове, прахове, прахове — занарежда Мелъди. Коленичи и направи кръг около себе си и Джоел, после описа около него квадрат от Забранителни линии. — Обречени сме. Ще умрем.

Хардинг се появи иззад ъгъла. Тъмен силует, който пристъпваше тихо и не говореше. Спря, когато тебеширчетата почнаха да работят по кръга на Мелъди, пресегна се и врътна ключа на лампата. Във фоайето стана по-светло.

Така Хардинг изглеждаше още по-разкривен, отколкото в сумрака.

— Обяснете ми! — каза Джоел. — Инспекторе, Вие сте ми приятел! Защо правите това? Какво Ви се е случило в Небраск?

Хардинг се залови да дращи една от модифицираните Мощни линии на пода. Кръгът на Мелъди рухваше. Тебеширчетата се гърчеха и трепереха, сякаш с нетърпение очакваха да се впият в плътта на Джоел и Мелъди.

Изведнъж във фоайето звънна глас. Ясен и гневен.

— Ще ги оставиш на мира !

Хардинг се извърна към една фигура, която стоеше в другия край на фоайето с по парче тебешир в двете ръце и разкопчан ритматически кител.

Професор Фич.

Професор Фич трепереше. Джоел виждаше това дори от разстояние. Вълната тебеширчета се отклони от двете деца и се понесе към професора.

Хардинг вдигна пушката.

Фич падна на колене и начерта Забранителна линия на пода. Когато пушката стреля, се чу шумно пукане и въздухът се раздвижи.