Джоана Линдзи - Мъжът на моите мечти

— Мегън — прекъсна я той, като отчаяно се опитваше да успокои препускащия си пулс, поне мъничко, — аз си легнах снощи с бутилка в ръка, не ти.

Това я смути.

— Наистина ли не си спомняш, че бях в стаята ти?

— Не. Беше ли?

— Да.

— В такъв случай би ли повторила онова, което не съм чул?

Очите й се присвиха подозрително при неочаквано мекия му тон.

— Не, не мисля, че бих.

Девлин изруга яростно и закрачи напред-назад, подритвайки разпръснатата слама. Когато все пак се сети да погледне към съпругата си, той видя, че тя се е вторачила в него с ококорени от престорено изумление очи. Тогава Девлин рязко се спря и избухна в смях.

— Господи, обичам да ме предизвикваш така, зверче. Цялата ми кръв кипва.

Очите й се ококориха още повече, защото докато говореше, той бе започнал да съблича сакото си.

— Наистина ли?

— Не се преструвай на невинна. Нарочно го направи, нали?

— Разбира се, че не… Девлин, какво правиш?

Бялата ленена риза беше съблечена и метната на земята.

— На какво ти прилича?

Мегън отстъпи крачка назад, макар че погледът й галеше всеки сантиметър от голата му кожа.

— Сега е посред бял ден! — запротестира тя.

— Е, и?

— Не можеш да…

— Нима? Стори ми се, че искаше дукът да върви по дяволите.

— Исках, но… но… — Думите й се превърнаха в писък, защото в опита си да отстъпи още крачка назад отново се бе препънала в проклетия си шлейф и се бе стоварила по гръб върху сламата.

— Пак падаш в краката ми? — ухили се Девлин. — Това е дяволски приятно.

Мегън изпищя отново и се помъчи да се изправи на крака, но преди да успее, той се озова върху нея и тя се замята, полагайки отчаяни усилия да попречи на пръстите му да свалят дрехите й заедно с остатъка от собствените му дрехи. Но в крайна сметка се разсмя, след като разбра, че опитите й са обречени на провал и че не е способна повече да сдържа радостта си от завръщането на стария Девлин.

— Правихме любов в моята конюшня — каза тя, като прокара нежно пръсти по гърба му надолу към хълбоците и почувства как тялото му потръпва и се притиска още по-силно към нейното. — Предполагам, че справедливостта изисква да опитаме и в твоята.

— Справедливостта няма нищо общо — отвърна Девлин с предрезнял от желание глас.

Мегън въздъхна.

— Обичам да пращаш дука по дяволите.

— Какво още обичаш?

— Теб — простена тя, когато устните му захапаха зърното на гръдта й и го стиснаха нежно. — Смяташ ли, че би могъл някога да отвърнеш на любовта ми?

Той вдигна глава с ослепителна усмивка.

— Какво те кара да мислиш, че не е така?

— Така ли е?

— Хм, мисля по въпроса.

— Мразя те!

— Не, не е вярно. Ти ме обичаш.

— Е?

— Продължавам да мисля по въпроса.

Мегън се усмихна, сетне направо се разсмя.

— Ти си един непоносим проклетник, Девлин Сейнт Джеймз. Нима ще ме накараш да го кажа вместо теб?

— Не. — Девлин се наведе и захапа лекичко устните й, после още веднъж; после я целуна жадно и добави: — Доколкото те познавам, ти би го казала напълно погрешно.

— Просто бих казала: „обичам те“.

— Но аз бих казал: обичам те… зверче.

Три седмици по-късно двамата заминаха с баща й за Девъншър, защото Девлин твърдеше, че имал работа наблизо, а също и че не искал да се разделя с Мегън за повече от няколко дни, поради което трябвало да дойде и тя. Но беше нагласил нещата така, че пристигнаха в Тийдейл точно в неделя сутринта и когато Мегън осъзна, че файтонът с герба на дуковете Ротстън, в който пътуваха, спира пред енорийската църква, от устните й се отрони тихо възклицание.

— Не беше необходимо — каза тя, като обви ръце около шията на съпруга си и го прегърна силно.

— Знам.

— Ти вече ми даде прекалено много.

— Нищо не може да се сравни с онова, което ми даде ти — твоята любов. И аз ще те глезя не по-малко от баща ти. Какво говоря — не, много повече от него.

Мегън наклони глава назад, за да го дари с онази зашеметяваща усмивка, която разкриваше двете и трапчинки и която винаги му въздействаше по един и същ начин.

— Може ли и аз да те глезя?

Девлин изпъшка.

— Ти вече го правиш. Хайде, нека да натрием носа на твоята лейди О.

Някой очевидно му беше разказал всичко. Мегън погледна през прозорчето и видя пълната фигура на Офелия Такъри и трите й дъщери… и Фредерик Ричардсън… и Тифани и Тайлър. Девлин бе нагласил всичко както трябва. Заради нея.

— Не мога да го направя. Прекалено е подло и злобно, и отмъстително, и… Може и да съм зверче, но не съм звяр . — Тя погледна отново към Девлин. — Виждам, че си се постарал, но това вече няма значение. Ти си всичко, което има значение за мен, Дев.