Джоана Линдзи - Мъжът на моите мечти

Мегън остана като гръмната. Беше се чудила как ли ще реагира Девлин, когато най-после му признае любовта си. Е, сега вече знаеше.

Мегън излезе от къщата с малката си чанта с дрехи някъде към три часа на следващия следобед — един час след като се бе събудила. Щеше да го направи дори по-рано, ако не трябваше първо да похапне и да събере багажа си. Не повика карета. Отправи се към конюшнята, но когато стигна до там, не нареди и да доведат коня й.

В действителност тя не си отиваше, въпреки че слугите, които срещна по пътя си определено останаха с такова впечатление. Не, Мегън просто искаше да направи демонстрация, при това достатъчно очевидна, та да е сигурна, че Девлин няма да я пропусне; и той наистина не я пропусна — напротив, съобщиха му за странното й поведение още преди тя дори да е стигнала до конюшнята.

Мегън не обърна никакво внимание на ратаите, а и те изглежда не бяха склонни да питат какво желае, след като бяха зърнали изражението й и чантата, която носеше със себе си. Все пак я следваха неотлъчно по петите, докато тя надничаше във всички кътчета на конюшнята. Накрая обаче Мегън разочаровано установи, че никъде няма стая с легло, подобна на онази, в която бе живял Девлин в собствената й конюшня. Но в Шеринг Крос имаше толкова много ратаи, че всеки от тях разполагаше със стая в отделна сграда, а там, естествено, Мегън не можеше да отиде.

Забелязах една хубава купчина слама на влизане.

Да не мислиш, че няма да се възползвам от нея? Той е спал върху такава купчина, значи и аз мога.

Няма да го направиш, но предполагам, че идеята ти не е чак толкова лоша. Смяташ ли, че ще свърши работа?

Не си ли спомняш, че те уволних? Не желая да чувам, че бих могла отново да се окажа кръгла глупачка.

Тя остави чантата си в един ъгъл и се върна при въпросната купчина, сетне разхвърля сламата с ръце и крака, докато в центъра й не се оформи нещо, което в очите на Мегън представляваше прилично легло. Тя все още стоеше изправена пред своя шедьовър, когато се появи Девлин, известявайки за пристигането си със строга заповед към зяпналите ратаи да опразнят конюшнята, и то незабавно.

Мегън изправи решително рамене, подритна настрани шлейфа на кремавата си рокля и се извърна с лице към своя съпруг. Очакваше да го свари дяволски разгневен. И той може би беше, само че бе надянал маската си на дук и тя не бе в състояние да прецени.

Мегън отвори уста, но Девлин я изпревари.

— Какво, дявол да го вземе, означава това, Мегън?

Тя вирна упорито брадичка.

— Местя се в конюшнята.

Той беше забелязал чантата в ъгъла, а и му бяха съобщили за нея, но не това бе очаквал да чуе, когато се втурна насам.

— Какво?

— Добре ме чу. И няма да мръдна оттук, докато не получа обратно своя коняр.

Изглеждаше толкова непоколебима, че Девлин и за миг не се усъмни в истинността на думите й. Само дето не можеше да проумее защо ги бе казала. Така или иначе, уплахата и гнева му поутихнаха. Тя не го напускаше. Не че би я оставил да го стори.

Объркан, той каза предпазливо:

— Мислех, че не можеш да го понасяш.

— Сгрешил си — отвърна тя троснато.

— Той не съществува — обясни Девлин още по-предпазливо. Сякаш Мегън не го знаеше.

— Съществува — твърдоглаво се възпротиви тя. — Ти просто си го погребал под цялата тази аристократична надутост. Но ви предупреждавам, Ваша светлост: ако не мога да имам вашата любов, искам поне Девлин Джефрис да се върне и ще стоя тук, докато не си го получа.

Неволно стаеният му дъх излезе със свистене през зяпналата му от изненада уста.

— Да не би това да означава, че искаш да те обичам?

— И ако това не е най-идиотския въпрос! — възкликна Мегън, раздразнена от очевидното му тъпоумие. — Да не мислиш, че седмици наред се измъчвах от колебания как да ти кажа че те обичам, просто защото ми харесва да се измъчвам? Е, добре, ти не прояви интерес. Затова съм готова да чакам, докато Девлин Джефрис се върне.

Гневният й тон предизвика собствения му гняв.

— Глупости, дявол да те вземе! И ако искаш да си говорим за измъчване…

— Не искам!

— Тогава нека обсъдим това „ти не прояви интерес“. Щях да проявя много голям интерес, ако наистина ми беше казала, че ме обичаш, така че защо не го направи, след като си възнамерявала?

— Направих го.

— Не си! Проклятие, щях дяволски добре да запомня това , ако го бях чул.

— Чу го, проклетнико, снощи, в леглото си. Не се опитвай да ми кажеш…