Джоана Линдзи - Мъжът на моите мечти

— Недей.

Мегън го погледна и за негово изумление се усмихна, очевидно напълно несъзнаваща какъв смут е предизвикала.

— Знаеш, че не преглъщам лесно оскърбленията, Девлин — каза тя съвсем спокойно. — И че им отвръщам без заобикалки — по един или друг начин. А това, че лейди Ейчисън си позволява да петни доброто ти име без причина, е оскърбление за мен. Ако знаех, че ме лъже… Е, ти познаваш моя характер. Просто не искам да си представям какво бих могла да направя.

Девлин изпита нелепото желание да избухне в смях. Невероятно! Мегън сякаш говореше единствено и само на него, сякаш изобщо не съзнаваше, че цялата зала я слуша и попива жадно всяка нейна дума. Но той я познаваше достатъчно добре, за да знае, че това преднамерено високо изречено предупреждение — а Девлин не се съмняваше, че е било преднамерено, нито пък че е било именно предупреждение — е предназначено не само за Мариан, а и за още някого, който тази вечер е нанесъл на Мегън оскърбление. Не знаеше още кой е той, но щеше да узнае, по дяволите, и тогава щеше сам да се разправя с него. Но междувременно не успя да сдържи усмивката си пред драматичната сцена, която съпругата му разиграваше пред погледите на всички, и която — учудващо — съвсем не се бе оказала толкова злепоставяща, колкото се беше опасявал. От друга страна, обаче, сцената не беше и приключила.

— Струва ми се, че вече каза достатъчно, скъпа.

— Не съвсем — отвърна Мегън с умерено гневен тон, който трябваше да го предупреди, че представлението не е свършило и че тя така или иначе ще си каже своето. — Ти може и да си прекалено голям джентълмен, за да сложиш край на оскърбителното й поведение, но аз не съм.

Това изявление предизвика невъздържан кикот сред публиката, но той не попречи на Мегън да се обърне отново с лице към пребледнялата като смъртник Мариан и да каже:

— Казват, че истината винаги излиза наяве и че справедливостта винаги възтържествува. Бихте ли желала да обсъдим истинската причина, поради която съпругът ми е развалил годежа си с вас, графиньо… или вече си тръгвате?

Трябваше да минат няколко секунди, преди Мариан да осъзнае, че й е предоставена възможност да избегне пълното си компрометиране. Тя не отговори на въпроса. Вместо това се възползва от изхода, предложен й от Мегън, и припряно напусна залата — унизена, заклеймена като лъжкиня, но все пак само толкова.

— Свърши ли? — обади се Девлин иззад гърба на съпругата си.

Тя се обърна и го дари с прелестна усмивка.

— Да, струва ми се. Какво стана с музиката?

Въпросът на Мегън послужи като сигнал за възобновяване на разговорите и само след миг цялата зала отново бръмна като кошер. Един поглед на Девлин към оркестъра бе достатъчен на музикантите да подемат валс — наистина, малко нестроен в началото, но докато Девлин издърпа съпругата си на дансинга, мелодията и ритъмът вече бяха коригирани.

— Не можеш да си представиш колко пъти съм искал да направя това, което ти направи току-що — призна й той, когато край тях се завъртяха и други двойки. — Благодаря ти.

— За мен бе удоволствие.

— Не се съмнявам — ухили се Девлин. — Сега всички във висшето общество ще се побъркат от любопитство, чудейки се каква е причината, за която намекна.

— Е, и?

— Значи ти харесва да предизвикваш такъв фурор?

— Не, но ти ме помоли да не я компрометирам и аз те послушах. Ако не ме беше помолил, щях да направя много повече от това просто да я притесня, Девлин. Надявам се, че го съзнаваш.

— О, да съзнавам го, както, впрочем, и всички останали. Така че не се изненадвай, ако за известно време хората край теб млъкнат като риби. Просто ще са твърде уплашени, че могат да те засегнат с нещо.

— Не забелязвам ти да имаш такъв проблем.

— Няма и да забележиш. Смятах, че сме се разбрали по въпроса: аз никога не оставам длъжен.

— Струва ми се, че въпросът, по който се бяхме разбрали, бе за твоята дързост. И като стана дума за дързост, моята напоследък нещо липсва.

— Как можеш да го кажеш след това, което направи току-що?

Тя сви рамене.

— Това беше ярост, а не дързост. Виж, има нещо, което отдавна искам да ти кажа, но все отлагам.

Девлин изтръпна, припомняйки си последното нещо, което Мегън му бе съобщила след подобни колебания. Затова каза натъртено:

— Не желая да го чувам.

— Не желаеш? — възкликна тя. — Е, ще го чуеш. Ще имам бебе.

Това го свари напълно неподготвен.

— Ти каза, струва ми се, че не е много вероятно това да се случи два пъти подред.