Джоана Линдзи - Мъжът на моите мечти

Изобщо, Мегън вече далеч не бе толкова изнервена при мисълта за признанието, което все още й предстоеше да направи. Не очакваше Девлин да отвърне на чувствата й, поне не веднага, но сега хранеше по-големи надежди за в бъдеще. В крайна сметка й се струваше, че той няма да има кой знае какви възражения, когато му кажеше, че го обича.

— Предполагам, че цяла вечер приемате поздравления.

Мегън се извърна към дамата, която бе произнесла тези думи — красива блондинка със светлосиви очи — и мигновено се почувства като недодялана провинциалистка в сравнение с нейната бляскава изтънченост.

— Изглежда, че поводът го изисква — отвърна тя.

— А на мен ми се струва, че заслужавате съболезнования.

— Моля?

Жената се засмя.

— Не знаете коя съм аз, нали?

— Трябва ли?

— Би трябвало, да. Аз съм Мариан Ейчисън, жената, която вашият съпруг заряза пред олтара само преди няколко месеца.

Мегън я зяпна слисано, онемяла от изумление. Но един от стоящите наблизо господа се обади вместо нея.

— Хайде, графиньо, вие изобщо не се добрахте до олтара, нали? Доколкото си спомням, Ротстън развали годежа преди да се стигне чак до там.

— Тогава сигурно си спомняте и това, че той ме накара да чакам цели десет години? — едва не се озъби Мариан. — Десет пропилени години.

Мегън беше загубила ума и дума от ужас. Горчивината в тона на Мариан Ейчисън бе повече от очевидна. Десет години? Божичко, Девлин е бил сгоден за тази жена десет години ? Защо никой не й бе споменал за това, след като явно не беше тайна за никого?

— Извадила сте голям късмет, скъпа — отбеляза Мариан вече по-малко гневно, но все още толкова горчиво. — Успяла сте да го отведете до олтара, преди да е изгубил интереса си към вас. А това ще стане, уверявам ви, и то скоро. Така че не очаквайте обясненията му в любов да продължат още дълго.

Какви обяснения в любов, понечи да възкликне Мегън, но вместо това попита:

— Защо сте били сгодени толкова дълго време?

— Защото той непрекъснато отлагаше сватбата и когато най-накрая му казах, че не мога повече да чакам, окончателно развали годежа.

— Но защо? — не можа да се въздържи Мегън.

— А вие как мислите, скъпа? Той просто не искаше да се жени. В същото време му харесваше да е сгоден. Това го спасяваше от амбициозните майки, които биха го набелязали като подходящ жених за хубавите си малки дъщерички.

На Мегън й прилоша. От собствен опит знаеше, че Девлин не искаше да се жени, поне не за нея, а очевидно не и за Мариан Ейчисън. Прекрасно разбираше огорчението на графинята. Да чака цели десет години да се омъжи, да не получава никакви други предложения за брак, защото всички знаят, че е сгодена, или да трябва да отхвърля онези, които все пак е получавала. А накрая, въпреки това равносилно на подвиг търпение, да остане без съпруг.

При това графинята вече не беше младо момиче; напротив, общо взето си бе изпяла песента, както се казва. Вероятно на нейната възраст нямаше да има никакъв шанс да си намери съпруг, не и при конкуренцията на толкова много млади неомъжени девойки. На практика Девлин я бе осъдил да остане стара мома.

Не знаеше какво да отвърне на Мариан Ейчисън. Наистина разбираше напълно огорчението й, но би било банално и безсмислено от нейна страна да й го каже. Искрено съжаляваше за нея и бе вбесена от подлостта на Девлин, който…

— Пак ли разпръскваш своята отрова, скъпа Мариан? — каза Фреди, който изневиделица се бе появил до Мегън.

— Просто изяснявам нещата — отвърна графинята рязко, макар и с известно смущение.

— Чудесна идея — жлъчно се усмихна маркизът. — Не искаш ли да ги чуем и от друга гледна точка?

— Не се набърквай, Фреди, това не е твоя работа — обади се Девлин, пристъпвайки също изневиделица от другата страна на Мегън.

— Смятам, че трябва да изкупя вината си пред теб, старче — още повече след като мислиш, че съм влюбен в жена ти. — Девлин тъкмо го бе притиснал в един ъгъл, за да му потърси сметка за това, когато забелязаха Мариан при Мегън. — Разбира се, не отричам, че щях да се влюбя в нея за отрицателно време, ако ти не бе побързал да я направиш своя съпруга.

Вместо отговор Девлин просто хвърли на приятеля си унищожителен поглед, след което хвана Мегън за лакътя и я поведе нанякъде. Тя обаче се остави да я влачи точно три секунди, преди да се отскубне от ръката му и да процеди през зъби:

— Вие, сър, сте долен негодник!

Той дори не се престори, че не разбира защо е толкова войнствена.