Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Милисънт не й обърна внимание и скочи от голямото легло, което споделяше със сестра си. Джоун, разбира се, бе станала отдавна и без съмнение през цялата сутрин бе забавлявала гостите им — едно от многобройните задължения на домакинята на голямо имение. След смъртта на майка им, Джоун винаги се бе смятала за господарката на Дънбър, тъй като Милисънт изобщо не бе проявявала желание да се държи като такава.

Тя захвърли дебелата нощница, с която спеше през зимата, и измъкна от гардероба чиста туника и чифт панталони. Вече бе почти облечена, когато си припомни, че днес трябва да облече нещо друго, а не обичайната си момчешка премяна. Всъщност бе обещала на баща си. Ала бързо отпъди неприятната мисъл и завърза панталоните си. Да се облече по-различно, и то само защото Улфрик й бе заповядал? След като я обиди със забележката си, че прилича на просякиня?

Изсумтя и се озърна за ботушите си. Не ги видя и попи та Ина:

— Къде са ми ботушите?

— Под леглото, където сте ги захвърлили.

— Никога не ги оставям там. Оставям ги до легена. Много добре знаеш, че не обичам да спя с мръсни крака. Ти самата ми стопли водата, за да се измия!

Това й бе станало навик, откакто преди много години, заради счупения си глезен, не бе събувала ботушите си в продължение на три месеца, и когато го бе сторила, я бе лъхнало силно зловоние. Оттогава не можеше да заспи, преди добре да си измие краката с топла вода.

Ина се наведе под леглото и измъкна липсващите ботуши. Устните й се изкривиха в тържествуваща гримаса, която означаваше: „Нали ви казах?“

— Може би това е причината, поради която не сте спали добре през изминалата нощ?

Милисънт се изчерви. Снощи бе толкова разстроена, че явно бе забравила да се измие. Припомни си, че много й се искаше да поговори с Джоун, ала сестра й бе дълбоко заспала и не й даде сърце да я събуди. Така че си легна, без да сподели с някого тревогите си, и сега те й тежаха още повече.

Стомахът й изкурка и й напомни, че вчера почти не бе слагала залък в устата си, затова побърза да довърши тоалета си. Протегна ръка към дебелата вълнена пелерина, но прислужницата й подаде друга.

— След като не възнамерявате да се облечете така, както би искал вашият скъп баща, поне сложете това в чест на гостите — предложи Ина.

Държеше дълга наметка, която много по-добре щеше да подхожда на някоя красива рокля. Беше изработена от прекрасно тъмносиньо кадифе и поръбена с черни кожи. Милисънт реши, че може да направи тази отстъпка и кимна, позволявайки на прислужницата да я надипли около слабите й рамене и да закопчее златните катарами, съединени със златна верига.

Ина поклати глава и недоволно въздъхна, тъй като наметката щеше да изглежда чудесно върху светлосинята рокля, за която бе предназначена. Но Милисънт отново не й обърна внимание и изхвърча от стаята.

Голямата зала бе шумна и оживена, тъй като обитателите на замъка вече се бяха събрали за обяд. Понеже вече й премаляваше от глад, Милисънт взимаше по две стъпала наведнъж, докато се спускаше по стълбите на северната кула. Но щом се озова в голямата зала, тя рязко се закова на място. Улфрик вече бе там и сякаш я очакваше. И наистина бе така, осъзна тя, тъй като погледът му бавно се плъзна по нея и после също толкова бавно той поклати глава.

— Справила си се само наполовина, момиче. Сега се върни обратно и довърши и другата половина.

Девойката настръхна. Вирна упорито брадичка, а очите й замятаха мълнии. Отвори уста, за да му даде подобаващ отговор, но той продължи:

— Освен ако не се нуждаеш от помощта ми. Върви и се облечи както подобава, ако не искаш аз да те облека.

— Няма да посмееш! — изсъска тя.

— Няма ли? — ухили се той. — Попитай свещеника относно годежните договори и ще разбереш, че вече все едно сме женени, липсва единствено брачната церемония. А това означава, че що се отнася до теб, имам всички права, момиче, и те са по-големи от тези на баща ти. Когато са подписали договора, твоето семейство е прехвърлило правата си върху моето. Ако е искал, моят баща е можел да ръководи обучението и възпитанието ти, да ти нареди къде да живееш и дори, ако пожелае, да те затвори в манастир, докато дойде време да се омъжиш. Това, че те е оставил сред семейството ти, явно е било огромна грешка, но ти обещавам, че аз много бързо ще я поправя. Така че днес ще ми доставиш удоволствието да изглеждаш като истинска дама, каквато би трябвало да се предполага, че си. И ако трябва да ти помогна за това, така да бъде. Нуждаеш ли се от помощта ми?