Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Не, не е вярно!

— За съжаление е вярно, Мили. Ако един мъж не може да обуздае собствената си дъщеря, как би могъл да заповядва на хората си и да изисква уважение и послушание от тях? Ти нито веднъж не си изпълнила това, което съм ти нареждал. Е, сега за последен път, преди да напуснеш дома ми, те моля за нещо. Зачети този договор, който е сключен за твое добро. Направи го заради мен.

Как можеше да му откаже? И в същото време как да се съгласи доброволно да се омъжи за един мъж, когото наистина не харесваше?

Колебанието й явно се бе изписало на лицето й, защото Найджъл добави:

— Не е нужно да се омъжваш още утре. По-добре е да имаш малко време да го опознаеш? Може би месец, през който ще се убедиш, че той наистина ще ти бъде добър съпруг?

— А ако се убедя в обратното? — попита девойката.

— Познавам те, дъще — въздъхна Найджъл. — Ти си изключително упорита и твърдоглава. Но не можеш ли поне веднъж да се опиташ да проявиш разбиране и да съдиш без предубеждения? Да бъдеш достатъчно честна и наистина да му дадеш възможност да промени мнението ти за него?

Дали наистина можеше? Трудно бе да се пренебрегват чувствата, особено когато бяха толкова силни.

— Не знам — честно отвърна Милисънт.

Баща й леко се усмихна.

— Е, това е по-добре, отколкото категорично „не“.

— А ако никога не го харесам?

— Ако знам, че си се опитала, наистина си се опитала… е, ще видим.

Това бе малка надежда, но Милисънт се боеше, че е единствената, която й остава. Явно баща й нямаше никакво намерение да разваля годежния договор… поне засега.

След разговора с баща си, Милисънт слезе в кухнята, въпреки че вече въобще не чувстваше глад. От притеснение стомахът й се бе свил на топка.

Девойката стоеше в средата на помещението, без да има представа защо се е озовала там. Дори не си спомняше кога е влязла, тъй като умът й бе зает с даденото пред баща й обещание.

Да бъде мила и без предубеждения? Нима наистина се бе съгласила с това? След като много добре знаеше какво представлява Улфрик де Торп? Дори и когато поотраснат, момчетата не променят природата и нрава си. Тази сутрин бе станала свидетел как той бе готов да използва силата си срещу неравностоен противник, в случая самата тя.

— Значи тук се криеш през целия ден?

Милисънт подскочи стреснато и се обърна. Той стоеше на прага застрашителен като огромна канара. В стаята цареше полумрак и той приличаше на зловеща сянка — широкоплещест, с черна, дълга до раменете коса и с очи, които изглеждаха почти маслиненочерни.

Роланд бе по-висок с половин глава от Улфрик, истински гигант като баща си, ала въпреки това не събуждаше страх у нея. Мразеше факта, че този мъж я плаши, тъй като обикновено бе доста дръзка и смела. Сигурно бе заради болката, която й бе причинил като малко момиче. Споменът бе толкова жив и ярък, че я караше да се напряга и разтреперва в негово присъствие.

И тя трябваше да даде възможност на този жесток мъж да й докаже, че заслужава нейното уважение? Света Дево, как би могла да го направи? Та той я караше да замръзва от ужас. Единственият път, когато не бе изпитала страх от него, бе тази сутрин. Тогава му се разкрещя, защото бе вбесена, че не се впусна да преследва онези разбойници. Гневът бе единствената й защита срещу него. Но не можеше да го използва сега, не и след това, което обеща на баща си.

— Да добавим ли към списъка, че чуваш какво се говори само когато ти изнася? — наруши той настъпилата ти шина.

Милисънт настръхна.

— Правиш списък с недостатъците ми? Да, добави го, звучи ми добре. Аз не се крия. Но какво правиш ти тук? Да не би да си останал гладен?

— По-рано не ми се ядеше, но сега огладнях. Попитай ме защо нямах апетит.

Милисънт се намръщи. Усещаше гнева му и разбираше, че той я обвинява. Това я обърка. Във всеки случай той бе отговорен за липсата й на апетит през целия ден.

— Ще те разбера, ако и ти не по-малко от мен си разстроен от нашия бъдещ съюз — подхвърли тя.

— Така е — кимна той в отговор.

Вместо да се почувства обидена, Милисънт се изпълни с надежда. Ако и той е недоволен от женитбата си с нея, може би ще повдигне въпроса пред баща си. От разговора с нейния не бе излязло нищо, но може би той щеше има повече късмет. А нищо чудно двамата заедно да измислят начин да избягнат нежелания брак. Затова най-добре бе да бъде откровена с него и направо да му заяви мнението си още сега.

— Сигурно си разбрал, че не желая да се омъжвам за теб. — Реши, за да не го обиди, да добави една малка лъжа. — Не че имам нещо против теб, но аз вече обичам друг.