Джоана Линдзи - Нежен бунт

„Самият аз бях такъв. Не гледай така изненадано. Шестнадесет години тичах подир фусти, докато накрая срещнах баба ти и се ожених за нея. Бях й верен до гроб.“

Това е случайност. Чиста случайност. Не е достатъчна, за да накара Розалин да промени мнението си за тази особена порода мъже. Тя не сподели тези си мисли с Грамп. Остави го да мисли, че я е убедил. Но това си оставаше една от препоръките, които тя не обеща да следва.

Розалин само сви рамене при реакцията на Франсиз относно влюбването.

— Ако не се влюбя веднага, това няма да ми се случи никога. Ти вече си била влюбена.

Франсиз се намръщи:

— Това не беше любов.

— Съжалявам. Не трябваше да ти напомням. Колкото до мен, покажи ми някой приятен мъж, който не тича много след фусти. Това е достатъчно при моето положение. — Тя се усмихна — Освен това дядо ми е дал позволението си, ако не намеря любовта в началото, да я потърся другаде по-късно.

— Той ти позволи това?

Розалин се разсмя от смаяното изражение на приятелката си:

— Нека да намеря съпруг, а за любовника ще мислим по-късно. Стискай ми палци. Току-виж се оказало, че са един и същ.

— Е, младежо, какво ще кажеш? Става ли?

Антъни се беше облегнал небрежно на вратата и наблюдаваше Джереми, който оглеждаше стаята си с явно възхищение.

— Дявол го взел, чичо Тони. Аз…

— Престани — изсумтя Антъни намръщен, с целия си авторитет. — Може да наричаш чичо всичките ми братя, но едно просто Тони ще свърши работа между нас.

Джереми се усмихна широко. Думите на чичо му изобщо не го стреснаха.

— Страхотно е, Тони. Настина е страхотно. Стаята, къщата, ти… Не знам как да ти благодаря…

— Ами тогава недей, ако обичаш — сряза го бързо Антъни. И престани да ми говориш с този прехласнат тон. Искам да ти кажа, че напълно ще те покваря, малкия. Това ще бъде достойна награда за баща ти.

— Обещаваш ли?

Антъни едва потисна смеха си. Момчето беше приело всичко на сериозно.

— Не обещавам. Боже господи! Мислиш ли, че искам Джейсън да ме стисне за гърлото? Той и без това ще бълва змии и гущери, когато разбере че баща ти те е поверил на мен, а не на него. Не, аз ще те представя на една жена. От тези, които баща ти е забравил, че изобщо съществуват.

— Като Рийгън ли?

Този път Антъни наистина се намръщи.

— Ако искаш да се разбираме, не споменавай повече това име! По дяволите, ти си толкова лош, колкото и баща ти.

— Не позволявам да говориш лошо за баща ми — прекъсна го съвсем сериозно Джереми.

Антъни пристъпи напред и разроши катраненочерната коса на момчето. Беше досущ като неговата.

— Разбери ме, момченце, аз обичам баща ти. Винаги съм го обичал. Но ще му давам да разбере винаги, когато сметна, че това е необходимо. Той е мой брат и преди да стане твой баща, и не се нуждае от защитата на дечурлига като теб. Сега успокой топката. Не влагам нищо лошо в думите си.

Джереми се засмя успокоен.

— Рий… Реджи каза, че си напълно щастлив единствено когато спориш с братята си.

— Така ли каза? Е, това момиченце е голяма всезнайка — мило отговори Антъни. — Като споменаваме тази дама, да не забравя. Тя ни изпрати съобщение. За разнообразие днес е в града без виконта. Нуждае се от придружител тази вечер за бала. Как ти харесва?

— Аз ли да я придружа? Наистина ли имаш предвид мен? — понита Джереми развълнувано.

— А защо не? Тя знае, че не понасям подобни прояви. Не би ме помолила, ако имаше някой друг на разположение. Но Едуард отиде с домочадието си за една седмица на гости у Джейсън. Дерек също е там. Така че за нещастие оставаме само ние двамата — единствените Малори, които би опитала да убеди. Освен ако не прехвърлим това задължение на баща ти. Но това може да стане само ако го открием навреме. От една седмица се е запилял нанякъде. Спомена, че ще търси някакъв стар приятел.

— Сара — каза Джереми. Дяволити пламъчета проблеснаха в сините му очи. — Работи в една кръчма…

— Спести ми подробностите.

— Всеки случай не можеш да го накараш да отиде на бал, дори и заради любимата му племенница. Но аз бих го направил с удоволствие. Дори имам дрехи за това. Знам и да танцувам. Честна дума. Кони ме научи.

Антъни направо се разчувства:

— И кой водеше? Ти или той?

Джереми се ухили:

— И двамата по малко. Но аз се поупражнявах също с едни фльорци. И никоя от тях не се оплака.

На Антъни му се прищя да попита в какво друго са се по-упражнявали. Беше му ясно какво би могло да бъде. Свързваше всичко това с отвратителните приятели на баща му. Как да се справи с този очарователен разбойник? Трябваше да предприеме нещо. На Джереми определено му липсваха изискани маниери. И то благодарение на Джеймс. Джентълмен — пират. Е, разбира се, пират в пенсия. Женкар с лоша слава. Все чудесни качества, които момчето е имало за пример. Дали не трябваше да го настани при братовчедите му в Лондон, за да го научат на елементарни неща?