Джоана Линдзи - Нежен бунт

— Убеден съм, че Реджи ще бъде възхитена да танцува с теб, млади момко. Но само спомени пред нея думичката фльорца и ще отнесеш такава плесница, каквато не си и сънувал. Тя те познава достатъчно добре и ще се радва да я придружиш довечера. Усещам, че те харесва.

— О, да, тя дойде при мен в деня, в който я отвлякохме.

— Трябва ли да ми напомняш за това? Тя дойде при теб едва след като узна кой си, моето момче. Боже господи, тогава Джеймс положи толкова много усилия да изравни резултата в надпреварата с виконта. А после изведнъж разора, че тя се е омъжила за него.

— Е, това промени всичко.

— Разбира се, че промени. Но не трябваше да въвлича и теб и търсенето на отмъщение.

— Това беше въпрос на чест.

— Ти пък какво разбираш от чест! — сухо каза Антъни. — Изглежда има надежда… може да изхвърлим думата фльорца от речника ти.

Джереми се изчерви. Той не беше виновен, че е прекарал първите години от живота си в кръчма. Много късно баща му разбра за съществуването му и го прибра при себе си. Кони — пръв помощник и най-добър приятел на баща му, търпеливо го учеше на правилен говор. А сега се появи още един, твърдо решен да го отучи от езика на простолюдието.

— Аз вероятно не съм достоен да придружа…

— Ти отново взимаш всичко прекалено надълбоко — Антъни поклати глава. — Бих ли предложил да кавалерстваш на моята любима племенница, ако не те считах за достоен?

Изведнъж ентусиазмът на Джереми секна:

— Не мога да го направя, мътните го взели. Как можах да си го помисля! Разбира се, че не мога. Ако беше някоя друга… Не, просто не мога.

— Това пък какво значи?

Джереми го погледна втренчено:

— Не мога да я придружа на бала. Аз трябва да бъда не само кавалер, но и да мога да я защитавам. Какво бих могъл да направя, ако я закачи някой като теб?

— Като мен? — Антъни не знаеше да се смее ли, да се ядосва ли на този нахален младок.

— Знаеш какво имам предвид, Тони. Някой, който не приема думата „не“ за отговор. Не че не бих изтръгнал гръкляна на този, който се осмели…

— Кой би взел на сериозно седемнадесетгодишен младеж? Проклятие, не мога да одобря подобно кръвожадно деяние. Никога не съм могъл и няма да мога. Но ти си абсолютно прав. Мисля, че трябва да измислим някакъв компромис. Ти ще я придружаваш, а аз ще я държа под око. Вярвам, че балната зала Грандал има широки прозорци към някоя градина. Ще наблюдавам всичко, без да се появявам вътре. Това би задоволило и най-предпазливия съпруг. Доволен ли си сега, млади Галахад?

— Естествено, щом знам че си там и мога да те повикам ако потрябва. А няма ли да ти дотегне да стърчиш цяла нощ прав в градината?

— Сигурно, но бих могъл да изтърпя една нощ. Нямаш представа какво ще стане, ако се появя на някое такова място. Изобщо не се опитвай да си го представиш. Това е проклятието на живота ми. Но аз си го избрах и не върви да се оплаквам от него.

След тази загадъчна забележка Алтъни излезе и остави Джереми да се настани в новата си стая.

— Е, скъпа моя, сега вярваш ли ми? — прошепна Франсиз, приближавайки се до Розалин.

Тя беше заобиколена от обожатели. Те се суетяха около нея от мига, в който се появеше в салона. Това беше третият й бал за последните няколко дена.

Въпросът не събуди любопитство у присъстващите. Всъщност никой не го чу. Господата не откъсваха очи от облечената в ефирна сатенена рокля Розалин. Вниманието им изведнъж бе привлечено от приятелски спор за предстоящите надбягвания. Тя сама беше инициатор на този спор. Това й се стори хитър ход, с който прекъсна предишната препирня — кому да подари следващия танц. Омръзна й да танцува. Особено с лорд Брадли. Той имаше най-огромните крака отсам шотландската граница.

За щастие или за нещастие, въпросът на Франсиз не изискваше разяснение. Чуваше го твърде често през последните дни. Виждаше удовлетворението и вълнението на приятелката си от начина, по който обществото посрещаше Розалин. Франсиз приемаше успеха й като свой.

— Вярвам ти — въздъхна Роз. Надяваше се да изрича за последен път тези думи. — Честна дума. Но как да избирам сред толкова много?

Франсиз отстъпи назад и започна да я увещава:

— Не е нужно да избираш, за бога. Ловът току-що започва. Има и други мъже с качества, които ти още не познаваш. Няма да се хвърлиш сляпо, нали?

— Не, разбира се! Нямам намерение да се омъжвам за някой напълно непознат. Е, не мога да го опозная толкова бързо, но имам намерение все пак да събера някои сведения за него. Вярвам, че това ще помогне за трезвата ми преценка.