Джоана Линдзи - Нежен бунт

— Събиране на сведения? Така ли го наричаш?

Розалин отново въздъхна.

— О, Франсиз, не знам. Без значение как го наричам, трябва да мисля хладнокръвно. А и нито един от тези, с които се запознах, не възбужда и най-малък интерес у мен. Ще си купя съпруг. Това е най-разумното решение. Не е нужно да ми харесва особено, но трябва да отговаря на някои изисквания…

— Глупости — решително се противопостави Франсиз. — Да не искаш да се откажеш точно сега, когато едва си започнала търсенето? Какво те отчайва?

Розалин направи гримаса.

— Те всички са толкова млади, Франсиз. Джилбърт Тируит не е на повече от двадесет. Невил Болдуин му е връстник. Графът е колкото мен, а лорд Брадли е само с няколко години по-възрастен, но се държи така, сякаш още не е напуснал училищната скамейка. Другите двама не са по-добри. Проклятие, карат ме да се чувствам толкова стара. Грамп ме предупреди. Каза ми, че ще трябва да си потърся някой по-възрастен мъж. По къде да го намеря? Само не ми казвай, че всички са женени, защото ще започна да вия.

Франсиз се разсмя.

— Роз, ти просто прибързваш. Има много видни господа вдовци и заклети ергени. Сигурна съм, че като се запознаеш и с тях ще промениш мнението си. Но аз трябва да те представя, защото те се стесняват от всички тези младоци, които не те оставят нито за миг на спокойствие. Те не биха се осмелили да се състезават с тях. Успехът ти е поразителен. Ако искаш да привлечеш вниманието на някой по-възрастен, ще трябва да го окуражиш. Накарай го да почувства, че се интересуваш от него. Знаеш за какво точно говоря.

— По дяволите, Франсиз, не се изчервявай. Бих могла да бъда и по-дръзка, ако се наложи. Дори съм готова да го заявя и сама да направя предложение. Не повдигай вежди. Знаеш, че мисля точно за това и ще го направя, ако е нужно.

— А ти добре знаеш, че проявата на такава смелост е само на думи.

— Може би при нормални обстоятелства. Но в момента нямам голям избор. Не мога да губя време в ухажване. Определено не и да седя и чакам подходящият мъж да ме намери. Така че ти само ми посочи достойните партии с по-богат опит и аз ще ти кажа на кои бих искала да бъда представена. Достатъчно време загубих с тези хлапаци.

— Така да бъде — отговори Франсиз и небрежно огледа стаята. — Онзи там високият до музикантите. Не мога да се сетя в момента за името му. Но разбрах, че е вдовец с две деца. О, не, три. Трябва да е около четиридесет и една, четиридесет и две години. Доколкото разбрах, той е доста мил и приятен. Има голямо имение в Кент, където са децата му, но предпочита градския живот. Отговаря ли на изискванията ти?

Розалин се засмя, на неумелия опит на Франсиз да я подразни.

— О, не е лошо, изобщо не е лошо. Харесват ми тези посребрени слепоочия. Ако не мога да разчитам на обич, поне мога да избирам външен вид. А той не е никак лош. Става за начало. Следващият?

Франсиз я изгледа под око. Чувстваше се сякаш е на пазари за добитък. Този подход беше толкова логичен, делови и неприятен. Но всички други жени имат бащи, покровители, които се занимават с проучване на годениците, подготовка на сватбите, а за самите булки оставаха щастливите фантазии и шипове за вечна любов или разочарованията от нея. Роз нямаше кого да натовари с деловите въпроси, трябваше сама да си намери жених, да направи всички приготовления, включително и финансовите. Франсиз разбра, че е излишно да разубеждава приятелката си и прие присърце молбата й. Посочи й друг господин, после още един. След един час девойката се беше запознала с всичките и беше свела възможните кандидати до минимум. Но младите мъже не я оставяха на спокойствие и продължаваха да я канят танц след танц. Вниманието и светската обстановка допринесоха за емоционалното и разтоварване, но всичко това започваше да я отегчава.

Розалин беше прекарала целия си живот с дядо си и слугите, които познаваше още от детството. Твърде малко се бе движила в мъжко обкръжение. Мъжете, които познаваше, бяха свикнали с нея. На останалите не обръщаше внимание. За разлика от Нети, която разбираше всичко от пръв поглед и много добре усещаше въздействието, което има над мъжете, Розалин беше твърде разумна и предпазлива в отношенията си с другия пол. Не съзнаваше чара си, уловен от погледите на „избраниците“. Струваше й се, че възрастта й е минала предела за ухажване. Разчиташе преди всичко на социалното си положение и богатство.

Смяташе, че в сравнение с всички тези млади момичета, които за пръв път се явяват в обществото, тя би трябвало да се примири с брак за някой втори или трети син без всякаква перспектива. Или не дай боже за някой комарджия, затънал в дългове и ипотеки. Въпреки че брачният договор, приготвен от Грамп, оставяше в нейните ръце контрола над огромното богатство, тя се зарече да бъде щедра. Можеше да си го позволи. Богатството й беше толкова голямо, че я поставяше и затруднено положение.