Джоана Линдзи - Нежен бунт

След първия бал, на който я заведе Франсиз, реши да преосмисли положението си. Оказа се, че мъжете се интересуват от нея без да знаят нищо за състоянието й. Разбира се, дрехите и бижутата й сами говореха за това. Онзи заможен граф вече я беше посетил на Сауд Одли. Също така и неприятният лорд Брадли. По-възрастните мъже в списъка й съвсем не бяха бедни. Всички те изглеждаха особено поласкани от проявения интерес. Но биха ли пожелали да се оженят за нея? Е, тя щеше да разбере това. На първо място трябваше да научи колкото се може повече за всеки един от тях. Не желаеше да изживее ужаса от някои отвратителни навици след брака.

Нуждаеше се от някого, на когото може да се довери и ни чиито съвети да разчита. От дълги години да познава тези мъже, за да й помогне в избора. Откакто овдовя, Франсиз водеше прекалено затворен и уединен живот, така че нямаше точна представа за характерите на подходящите партии за женитба. Тя не познаваше никой друг освен приятелите на покойния си съпруг. Нямаше никой, с когото да обсъди този деликатен проблем. Мъжете, които представи тази вечер на Розалин бяха просто познати, за които имаше само бегла представа.

Умело пусната мълва би могла да помогне в случая, но на това не можеше да се разчита. Една стара клюка много лесно отшумява за сметка на нещо по-интересно и тогава това вече не би й послужило. Ех, ако имаше повече приятели в Лондон! Но тя познаваше единствено Франсиз.

Досега не им беше хрумвало, че могат да наемат някого, който да събере необходимите сведения. А дори да се бяха сетили за това, нямаше да знаят как да се свържат с такъв човек. Всичко би могло да бъде толкова просто, но Розалин от самото начало се беше подготвила за извънредно труден лов на съпруг. Да се измъчва и тормози, да се притеснява, че няма достатъчно време за сполучлив избор.

Все пак тази вечер имаше напредък. Малък, но напредък. Сър Артемъс Шадуел, вдовецът с посребрените слепоочия, се беше престрашил и приближил до обкръжението й от похотливи и буйни младоци, които не я оставяха нито за миг и я отвлече за един танц. Докато танцуваха, тя можа да разбере от него единствено че има деца. И то пет деца. Той въобще не се интересуваше от създаването на ново семейство, дори и да встъпеше в повторен брак. Тя се чудеше как би могъл да го избегне.

Положението изглеждаше твърде лошо. Единственото нещо, което Розалин искаше от евентуалния си съпруг, бяха децата. Това беше единственото нещо, свързано с брака, което очакваше с нетърпение. Трябваше да има деца. Не много. Само две, или три, или четири… Беше твърдо решена на това. А и не можеше да чака повече. Не и на нейната възраст. Ако ще създава семейство, трябва да започне с това. Този въпрос трябваше да бъде решен от самото начало. Нямаше да позволи да има „може би“ или „ще видим“.

Реши, че е още рано да изличи от списъка си името на сър Артемъс. А и той не знаеше, че е в списъка на „възможните“ й съпрузи и затова не бе взел на сериозно интересът й към децата. Намерението на мъжа може да бъде променено. Това беше единственото, което тя знаеше за мъжете.

След танца той я заведе при приятелката й. Франсиз стоеше близо до масата с напитките и разговаряше с млада непозната жена. Оркестърът засвири валс и Розалин забеляза настойчивият лорд Брадли да се насочва към нея. Изстена с досада. Беше много настъпателен, но тя нямаше да позволи тромавите му крака да я смачкат.

— Какво не е наред сега? — попита я Франсиз, чула въздишката й.

— Нищо. О, всичко — отговори. — Няма да танцувам пак с този глупак Брадли — каза решително, без да обръща внимание на непознатата, на която все още не беше представена. — Кълна се, че няма. Аз ще се скрия и ти ще трябва да ме извиниш пред него. В противен случай ще припадна и това ще те постави в доста затруднено положение.

С доволна усмивка смигна на двете жени и се скри в тълпата. Остави ги да се оправят е настоятелния Брадли.

Бързо си проправи път към един от отворените френски прозорци, които водеха към терасата. Измъкна се навън, притисна се до стената и се огледа дали някой не я наблюдава. Пред нея се простираше прекрасна градина, обляна от лунната светлина. Слава богу, тя не забеляза никой наоколо. Извърна се и се наведе през вратата. Никой не я забелязваше. Остана доволна от успешното бягство. Видя лорд Брадли да се отдалечава от Франсиз с твърде разочарована физиономия.

Постъпката й беше срамна, но тя не изпита и най-малко угризение. Продължи да наблюдава лорда за да се убеди, че той няма да я потърси навън. Трябваше да намери друго място, където да се скрие. Представяше си се нелепо свита зад някоя цветна леха. Едва ли щеше да изглежда по-неловко, отколкото този момент. Хвърли нервен поглед назад, за да се убеди, че градината е все още безлюдна. Безлюдна, нали? Поне докъдето можеше да стигне погледът й. Известно време наблюдава лорд Брадли, докато го видя да кани друга дама на танц.