Джоана Линдзи - Нежен бунт

Розалин реши да започне от самото начало.

— Франсиз, спомняш ли си, когато ти разказах, че майка ми се удави в езерото Итив? Тогава бях на седем годинки.

— Да, една година след смъртта на баща ти, нали? — меко каза Фран, като я потупа по ръката.

Розалин кимна. Опитваше се да не си спомня колко беше самотна след загубата на двамата си родители.

— Грамп винаги обвиняваше племенника си Джорди за смъртта на мама. Той беше подло дете. Винаги нараняваше животните. Развеселяваше се, когато причиняваше болка на някого. По онова време беше на единадесет години. Заради него един от слугите си счупи крака, а готвачката ни се изгори сериозно. Уби едни кон. Да не казвам това, което беше извършил в собствения си дом и за което не бяхме чули. Баща му беше братовчед на мама. Когато идваше у нас, винаги водеше Джорди. Мама се удави, след като бяха прекарали една седмица у нас.

— Как би могъл да причини това Джорди?

— Франсиз, никога нищо не можа да се докаже. Приеха, че лодката, е която тя излезе в езерото, просто се е преобърнала. А тежките й зимни дрехи са й попречили да плува до брега.

— Какво е правила в езерото през зимата?

— Тя е израснала край езерото. Да бъде във водата беше нейна втора природа. Обичаше я. През лятото плуваше всеки ден. Разхождаше се по всички местенца нагоре и надолу по двата бряга. Можеше да гребе и го правеше винаги, без да се съобразява с времето. Имаше си малка лодка, която управляваше без усилие. И двете имахме, но на мен никога не ми позволяваха сама да изляза с моята. Колкото и добър плувец да беше, в онзи ден това не й помогна.

— Нямаше ли някой, който да й помогне?

— Никой не знае какво точно се е случило. В онзи ден тя беше решила да прекоси езерото. Някъде по средата се случило нещо и лодката потънала внезапно и твърде бързо. Няколко дни по-късно един от арендаторите спомена пред Грамп, че е видял Джорди да се навърта около лодките преди злополуката. Ако той не беше такъв малък дявол и не причиняваше непрекъснато злини, дядо никога не би си помислил нищо лошо. Но истината е, че Джорди изживя смъртта на мама толкова мъчително, колкото и аз самата. А той не обичаше нито нея, нито мен. Скръбта му беше толкова дълбока, че Грамп се усъмни.

— И твоят дядо си е помислил, че Джорди е повредил лодката й?

Розалин кимна с глава.

— Изглежда наистина е повредил нещо и лодката е започнала бавно да се пълни с вода. Точно над такова нещо Джорди би се посмял — да види някой мокър от глава до пети посред зима, загубващ хубавата си лодка. Ако той го е направил, мисля, че това е много по-страшно от една отвратителна шега. Това е направо престъпление. Не мисля, че е имал намерение да убива някого. Искал е просто да ни ядоса. Може би не е предполагал, че майка ми ще гребе навътре в езерото. Тя рядко го пресичаше.

— Но все пак…

— Да, все пак — въздъхна Розалин. — Но Грамп никога не го доказа, така че какво би могъл да направи? Лодката така и не беше извадена и не можахме да разберем каква е била повредата. След този случай Грамп никога не се довери на Джорди. Винаги, когато той идваше в имението, някой от прислугата го следеше. Мразеше го, Франсиз. Дълбоко го мразеше. Никога ме каза на баща му в какво го подозира. Не можеше да забрани посещенията му у дома. Но се закле, че Джорди никога няма да получи нищо от него. Когато баща му почина, остави съвсем малко наследство. Грамп знаеше, че племенникът му го ненавижда за голямото богатство. Като най-голям син Грамп беше наследил богатството на Камерън. Дядо беше убеден, че Джорди иска да се ожени за мен само заради парите.

— Ти си правиш лоша услуга, Роз. Имаш и друго освен пари.

Розалин махна с ръка.

— Истината е, че той никога не ме е харесвал, нито когато бяхме малки, нито като пораснахме. Чувствата ни бяха взаимни. Той ме мрази. Аз съм единствена наследница на Грамп. След смъртта на баща си той разбра колко малко притежава и смени тактиката. Превърна се в Господин Чаровник.

— Но ти го отблъсна? — Франсиз отбеляза очевидното.

— Естествено. Не съм толкова глупава, че да не различа фалшивото ласкателство. Особено когато е придружен с очевиден цинизъм. Но той не се предаде. Продължи да се преструва, че ме обича. Но не можеше да прикрие непреодолимата омраза в леденосините си очи.

— Много добре. Сега знам всичко. И все още не мога да разбера защо трябва да осъществиш един обречен брак.

— Грамп вече го няма и аз съм беззащитна. Имам нужда от закрила, единствено заради Джорди. Той толкова силно желае богатството на Камерън, че няма да се спре пред нищо, за да го получи.