Джоана Линдзи - Нежен бунт

— Няма значение какво искам аз, Франсиз. Въпросът е в това какво трябва да направя.

— Но защо? — извика възбудено Франсиз. — Искам да узная това. Само не ми разправяй, че е заради обещанието, което си дала на дядо си. Защо те е накарал да му обещаеш точно това? Ако е било толкова важно за него, той е имал предостатъчно време да те омъжи приживе.

— Колкото до това — отвърна Розалин — нямаше нито един, за когото да изпитам желание да се омъжа. А Грамп не би ме принудил да се венчая с някого, когото не желая.

— Изобщо никой ли? През всичките тези години?

— Ох — въздъхна тя — мразя начина, по който произнасяш „всичките тези години“, Франсиз. Наистина го мразя. Не ми напомняй колко трудно ще ми бъде.

Кафявите очи на Франсиз се разшириха.

— Трудно! — тя се разсмя. — Глупости. Най-лесното нещо на света е да се омъжиш. Ще имаш толкова много обожатели, че просто ще се чудиш какво да ги правиш. На твоята възраст, мила моя, нищо не би имало значение. Нима не осъзнаваш колко си хубава? И ако това не е достатъчно, притежаваш съкровище, което би накарало дори и банкер да си загуби ума.

— Франсиз, аз съм на двадесет и пет години — каза Розалин с такъв глас, сякаш беше на сто.

Франсиз се разсмя.

— И аз съм на двадесет и пет, но не се считам за престаряла.

— Различно е. Ти вече си вдовица. Била си женена. Никой не би си помислил отново да те омъжва.

— Не. И никой не би могъл да ме накара. Никога няма да го направя отново.

Тази забележка накара Розалин да се намръщи.

— Смешно е дори да си ме представиш пред олтара на тази възраст. И то при такава конкуренция от млади девойки.

Франсиз се усмихна:

— Честна дума, Роз…

— Наистина, аз самата ще си падна от смях при вида на някоя двадесет и пет годишна стара мома, която се прави на глупачка — изсумтя Розалин.

— Престани! Ще ти кажа, кълна се, възрастта ти няма да има значение.

Розалин не можа да повярва на това, макар че много й се искаше. Успя добре да се прикрие. Беше почти на път да се разплаче. Това беше единствената причина, която я ужасяваше и я възпираше да се огледа за съпруг. Да изглежда глупачка беше едно от нещата, които не можеше да понесе.

— Фран, те ще си мислят, че нещо не е наред и затова не съм се омъжила досега. Знаеш, че такава е природата на хората.

— Това, че си прекарала последните шест години в грижи та дядо ти е не просто разбираемо, а похвално. А сега нито дума повече за възрастта ти. Това най-малко да те тревожи. Ти доста добре успя да отклониш въпроса ми.

Розалин се разсмя от строгото изражение на приятелката си с характерния само за нея топъл нежен смях.

Предната вечер бяха пристигнали с Нети в къщата на улица Саут Одли. Беше толкова късно, че двете стари приятелки нямаха време да поприказват. Свързваше ги стара дванадесетгодишна дружба. През последните десет години обаче се бяха виждали само веднъж, преди четири години, когато Франсиз бе довела сина си Тими на почивка в Шотландия.

У дома Розалин имаше много приятелки, но нито една не беше толкова близка, колкото Франсиз, с нито една от тях ме можеше да сподели тайните си. Бяха се срещнали на тринадесетгодишна възраст. Тогава Грамп я беше изпратил в Англия да се учи на „добри обноски“, защото тя бе споделила с него, че се превръща в мъжкарана, без чувство за високото си положение в обществото. Всъщност това не беше дотолкова вярно.

Розалин прекара две години в училище, преди да бъде изгонена и върната в Камерън за лошо поведение. Грамп не й се кара. Тя му беше липсвала твърде много и той се радваше, че се е върнала у дома. Привлече една прекрасна учителка, която се зае да продължи образованието й. Нито една от ужасните бели на Розалин не принуди госпожица Бийчъм да напусне. Грамп й плащаше твърде много.

През двете години в Англия Франсиз и Розалин бяха неразделни. И ако Розалин по правило не беше въведена в обществото на осемнадесет години, тя би изживяла това чрез писмата на приятелката си. От нея тя знаеше какво означава да се влюбиш. От нея знаеше какво е да имаш съпруг, когото не обичаш. Въпреки че никога не беше имала свои собствени деца, тя знаеше всичко за едно дете, или поне за синовете, защото Франсиз беше споделяла всяка стъпка от отглеждането на Тим.

В продължение на всички тези години Розалин също беше споделяла всичко в писмата си, макар че животът й в Шотландия не бе изпълнен с вълнения. Едва през последните месеци реши да не тревожи приятелката си със страховете на Грамп и да не й разказва за Джорди. А как можеше да й разкаже сега? Как да я убеди, че това не е просто проява на старческо слабоумие, над което можеш да се подиграваш? Как да я убеди в опасността на тази ситуация?