Джоана Линдзи - Нежен бунт

— Баща — поправи го Антъни. — Или по-скоро по-голям брат. Изненадан съм, че не се ожени като Джейсън, за да има Джереми майка. Разбира се, Конрад Шарп имаше желание да помогне в отглеждането на момчето. Но предполагам, че ти си считал това за малко необходимо.

Джеймс скочи на ринга.

— Ти говориш с такова пренебрежение за най-добрия ми приятел.

Антъни леко се поклони.

— Вземам си бележка. Кой ще се грижи за милото момче, докато вие с Кони решите дали да се върнете у дома?

— Ти ще направиш това — отговори Джеймс.

Антъни се наведе, след като прие удара, както и отговора. Тези, които се бяха обзаложили за него, се раздвижиха. Най-накрая се беше появил някой, който би могъл да надвие непобедимия лорд Малори.

Тази среща предизвика интереса на всички присъстващи. Непознатият младеж беше няколко инча по-нисък от Малори, но изглеждаше така, сякаш можеше да помете пода с всички присъстващи, включително и лорда. Само неколцина бяха разбрали, че двамата са братя.

Пое въздух и изруга Джеймс за изненадващия удар. Добави само за собствено успокоение:

— Аз? Какво невероятно щастие!

— Момчето те избра. Ти си проклетият му идол. Не знаеш ли това? След мен, разбира се.

— Разбира се — отговори Антъни и го изненада с един ъперкът.

Това го накара да отстъпи няколко крачки.

— Ще се радвам да остане с мен толкова дълго, колкото ти трябва за разбереш, че няма да оставя задълженията си, както направих заради Реджи — каза той, докато Джеймс разтриваше челюстта си.

Те се обикаляха един друг.

— Не очаквам да го направиш, моето момче, след като аз не го направих. Различно е, когато имаш момче, за което да се грижиш. Мътните го взели, той тича след фусти откакто е навършил шестнадесет години.

Антъни избухна в смях, неволно свали гарда си и получи удар по главата. Беше достатъчно бърз, за да отвърне с един ъпер. Изненадващо Джеймс се повдигна с десет сантиметра. Невероятно, защото той беше поне с петнадесет килограма по-тежък. И то за жалост за сметка на мускулите.

Антъни отстъпи и даде време брат му да си поеме дъх. Джеймс го погледна все още приведен. Той се хилеше.

— Искаш ли нощес да се свиваш от болки, Тони?

Тони му отвърна с усмивка, която разкри блестящите му зъби:

— Предпочитам да се свивам до нещо мекичко. Уверявам те, тук може да се намери нещо много привлекателно.

Джеймс пристъпи напред и го прегърна през рамената.

— Ще вземеш ли момчето, докато почне училище?

— С удоволствие, но доста ще го дразнят. Всеки който го погледне ще реши, че е мой син.

— Точно затова иска да бъде при теб — усмихна се Джеймс на свой ред с не по-малко блестяща усмивка. — Той притежава дяволско чувство за хумор. А колкото до довечера, познавам няколко слугинчета…

— Слугинчета ли? Дълго време си бил пират, капитан Хок! Аз пък познавам няколко дами.

— Но, Роз, аз не разбирам — каза лейди Франсиз и се наведе напред. — Защо трябва непременно да се обвържеш с мъж? Разбира се, съвсем различно е, ако вече си влюбена. Но ти говориш за брак с някого, когото още не си срещнала.

— Франсиз, мислиш ли, че бих го направила, ако не бях обещала?

— Убедена съм, че не. Но кой би узнал, ако не спазиш обещанието? Дядо ти е мъртъв…

Франсиз внезапно спря, изумена от изражението на лицето й.

— Добре, ще забравя.

— О, аз просто си помислих, че не е възможно — въздъхна Франсиз.

Госпожа Франсиз Гренфел беше истинска дама във всяко едно отношение. Не беше точно красива, но изключително хубава. Имаше руса коса и тъмнокафяви очи. Някога беше най-веселото момиче, което Франсиз познаваше. Но това бе преди разочарованието от брака с Хенри Гренфел. Оттогава бяха минали седем години. Сега се бе превърнала в скромна и въздържана дама, подобна на матрона. Въпреки това имаше моменти, в които напомняше на Розалин за някогашното щастливо момиче.

— Сега си абсолютно независима. Всеки би ти завидял — решително продължи Франсиз. — Имаш повече пари, отколкото някога ще ти потрябват и никой на света не може да ти казва какво да правиш. Бяха ми нужни седем години, пет от които живях с мъж, когото не обичах, за да постигна това, което имаш ти. И все още имам майка, която непрекъснато ми мърмори за най-малкото нещо, което не одобрява. И макар че съм вдовица и имам син, продължавам да давам обяснения за постъпките си. А ти, Розалин, нямаш никой, от когото да се притесняваш. И мечтаеш да се отдадеш на някой мъж, който с удоволствие ще ти надене брачния хомот и ще ти отнеме свободата точно така, както лорд Хенри направи с мен. Знам, че ти не искаш това. Много добре знам.