Джоана Линдзи - Нежен бунт

— Единственият начин да намериш някой, който да вложи цялото си сърце, Малори, е да му сложиш рога, за да го накараш да те предизвика.

— С моя късмет, Джордж — отвърна Малори — той по-скоро би се хванал за пистолетите. Какво му е забавното на това?

Джордж Армхерст се изсмя сухо. Можеше да има някой, който да не е чул, че Антъни е непобедим на ринга, но нямаше такъв, който да не знае, че е несравним при дуел. Беше се случвало дори да пита противниците си кой орган биха желали да имат честта да бъде пронизан. Това естествено разтреперваше и гащите на бедните момчета. Доколкото Джордж знаеше, Антъни никога не беше убивал никого. И почти винаги дуелите бяха заради жени. Абсолютен развратник, той твърдо вярваше, че на света няма жена, заради която си струва да загубиш живота си. Е, разбира се, без да се броят тези от семейството. Малори ужасно се докачаше винаги, когато станеше дума за роднините му! Той беше заклет ерген с трима по-възрастни многодетни братя и множество племенници и племеннички, които обожаваше.

— Търсиш си съперник, а Тони? Как не се сети да изпратиш твоя човек да ме намери? Знаеш, винаги съм щастлив да ти направя услуга.

Джордж рязко се обърна. Не беше чувал този глас повече от десет години. Сви недоверчиво вежди. Чудеше се дали не греши. На входа стоеше Джеймс Малори. Разбира се изглеждаше по-възрастен, но не по-малко опасен отпреди. Беше най-известният развратник в Лондон. Едър, рус и красив. Господи, невероятно!

Джордж погледна Антъни. Интересно как по-малкият брат ще реагира на тази невероятна поява. Преди двамата бяха много близки. Имаха само една година разлика и почти еднакви интереси. Джеймс беше по-необузданият от двамата. Поне тогава. Но той изчезна и по една или друга причина семейството не говореше за него. Лишиха го от наследство. Името му никога не се споменаваше. И макар Джордж да беше много близък с Антъни и дори да се смяташе за най-добрия му приятел, така и не разбра по каква причина Джеймс е бил изгонен.

За изненада на Джордж, приятелят му не прояви буйния си характер. Нищо не трепна по красивото му лице и останалите в залата не забелязаха нищо, което да предизвика коментар. Трябваше човек да го познава добре, за да прецени блясъка в кобалтовите му очи и да го отдаде не на ярост, а на удоволствие.

Въпреки това, когато проговори звучеше така, сякаш се обръща към най-заклетия си враг.

— Джеймс, какво по дяволите правиш все още в Лондон? Трябваше да отплаваш сутринта.

Джеймс отегчено сви рамене.

— Промяна в програмата. Благодарение на непозната упоритост у Джереми. Откакто го запознах с останалите членове на семейството, стана невъзможно да се оправям с него. Кълна се, че той взема уроци по манипулиране от Рийгън. Не разбрах как ме убеди, че трябва да завърши училище тук. Проклет да съм, ако мога да кажа как точно го направи.

Антъни изпита желание да се разсмее на обърканото изражение на брат си. Беше се оставил да бъде манипулиран от един седемнадесетгодишен хлапак, който би могъл да бъде син и на Антъни. Би се разсмял, ако Джеймс не беше споменал името Рийгън. То винаги сипваше сол в раната му, както и на Джейсън и Едуард, по-големите им братя. Джеймс знаеше това и затова произнесе „Рийгън“ вместо Реджи, както останалите членове на семейството наричаха Рийгън Идън. Но доколкото Антъни можеше да се върне назад във времето, Джеймс би трябвало да се е променил. Да живее по свой собствен начин и да прави това, което му доставя удоволствие и сам да понася последствията.

Джеймс пристъпи напред и небрежно свали палтото си. Разкри се риза с широки ръкави, такава, каквато предпочиташе да носи, когато управляваше кораба „Мейдън Ан“. По всичко личеше, че се опитва да предизвика Антъни на ринга. Но по-младият брат предпочиташе да се въздържи от това. Знаеше, че ако поиска обяснение относно неговата „Рийгън“, ще започне обичайният спор, който ще доведе до качване на ринга.

— Това означава ли, че оставаш? — попита Антъни. Джеймс подаде палтото си на Джордж и пое ръкавиците, които хилещият се Джон Нейтън му помогна да надене.

— Ще остана толкова дълго, колкото е необходимо хлапакът да се установи и се оправя сам. Макар че според Кони единствената причина, която ни кара да се установим на островите, е да създадем дом за Джереми.

Антъни не се сдържа и се разсмя.

— Два морски вълка, които играят ролята на майки! Господи, искам да видя това.

— Не бих казал, Тони — каза невъзмутимо Джеймс. — Ти самият изпълняваше тази роля всяко лято в продължение на шест години.