Джоана Линдзи - Отровни думи

— Може би той ще те разбере, макар че откакто се ожени, чичо Джеймс е станал доста консервативен — рече Дерек. Освен това ще трябва да отговарям и пред баща си. А най-важното е, че не можеш да си позволиш да издържаш любовница, докато още учиш и все още живееш в къщата на баща си.

— Дявол да го вземе, въобще не помислих за това! — ядосано възкликна Джеръми,

— И още нещо: една любовница е по-взискателна и от съпругата. Един път и аз се опарих и нямам никакво намерение да опитвам пак. Да не би да искаш да се чувстваш обвързан на твоята възраст?

Братовчед му ужасено го изгледа.

— По дяволите, разбира се, че не!

— Е, в такъв случай трябва да ми бъдеш благодарен, че няма да ти позволя да пилееш моите пари за някаква си глупава прищявка.

— О, разбира се, че съм ти благодарен, братовчеде. Не мога да си обясня какво ме прихвана.

— Двадесет и три хиляди — чу се глас, който отново привлече вниманието им към търга.

— Ето още една причина да се радваш, че се вразуми, Джеръми — ухили се Пърси. Изглежда, наддаването продължава.

Ала Дерек не се засмя на шегата. Когато чу сумата, целият се вцепени, но причината не беше само в числото. По дяволите, наистина му се искаше да не бе разпознал гласа, който обяви последното наддаване.

— Двадесет и три хиляди.

Келси никога не би повярвала, че залогът толкова ще се увеличи. Ала високата цена не ласкаеше суетността й. Всъщност дори не се зарадва, че сумата ще реши проблемите на близките й и леля й за години напред. Тя бе прекалено ужасена и изплашена, за да се зарадва.

Мъжът изглеждаше… жесток. Тъкмо това бе определението, което му подхождаше. Девойката не знаеше защо. Може би заради тънките му стиснати устни? Или пък заради присвитите студени светлосини очи, които втренчено я наблюдаваха? Когато за пръв път срещна погледа му, студени тръпки полазиха но гърба й.

Келси предположи, че непознатият е над тридесет години. Косите му бяха черни, а чертите на лицето му притежаваха патрицианската изисканост на повечето аристократи. Той не беше грозен. Тъкмо обратното. Ала жестокостта, която лъхаше от лицето му, сякаш заличаваше красотата му. Въпреки отвратителното похотливо изражение на възрастния мъж, който бе започнал наддаването, момичето се надяваше, че той ще предложи, по-висока цена.

Сякаш небесата чуха молитвите й. Останалите мъже се бяха оттеглили, явно уплашени от смразяващия поглед на младия лорд. Единствено възрастният благородник продължи да наддава. Или не се впечатляваше от съперника си, или пък бе прекалено пиян.

И тогава девойката чу друг глас, който обяви двадесет и пет хиляди лири, последван от смаян въпрос:

— Нима и ти се нуждаеш от любовница, Малори? Чух, че жените се редят на опашка, за да посетят леглото ти.

Забележката бе последвана от смях, който се усили след отговора на новодошлия:

— Така е, обаче жените, за които говориш, са дами, милорд. Може би имам нужда от нещо… различно.

Думите му бяха обидни за Келси, но навярно той не бе искал да я засегне. Откъде можеше да знае, че преди да влезе в тази стая, тя също бе истинска дама? Всъщност в момента видът й по нищо не се различаваше от този на останалите момичета в къщата.

Девойката нямаше възможност да види на кого принадлежи гласът. Той идваше откъм вратата, но там се бяха насъбрали доста мъже. Изглежда, мъжът, който тя не искаше да я купи, познаваше новодошлия, защото сега погледът му бе насочен към вратата. Келси ужасено потръпна, когато зърна убийствения блясък в студените му очи.

Затаи дъх. Възрастният мъж въздъхна и примирено махна с ръка. Явно се отказваше от наддаването. Дали непознатият щеше да продължи да се бори с другия благородник?

— Чух ли двадесет и пет хиляди? — прозвуча гласът на Лони.

Тишина. Келси внезапно осъзна, че никой досега не бе вдигал облога наведнъж с две хиляди. Означаваше ли това, че намеренията му са сериозни? Или може би бе обърнал някоя и друга чашка в повече и сега само се забавляваше?

— Чух ли двадесет и пет хиляди? — повтори Лони и в стаята се разнесе приглушен смях.

Келси не откъсваше поглед от благородника със сините очи, като отчаяно се молеше той да се откаже. Забеляза, че вените на слепоочията му бяха изпъкнали и явно едва се сдържаше да не избухне. Сетне внезапно бутна един стол и гневно изхвърча от стаята, разблъсквайки мъжете по пътя си.

Младото момиче погледна към собственика на дома и видя разочарованието, изписано на лицето му. Явно наддаването бе приключило.