Джоана Линдзи - Отровни думи

Разговорът по нищо не напомняше на този, който бе имала с майка си миналата година, когато навърши седемнадесет години. Тя откровено й бе говорила за любовта и бебетата, а след това набързо бе сменила темата, за да не се почувстват и двете засрамени от деликатния разговор.

На тръгване Мей й бе дала един последен съвет:

— Запомни, че е най-вероятно да те купи някой женен мъж и че той си взима любовница, защото съпругата му не може да го задоволи. По дяволите, някои от тях никога дори не са виждали жените си голи. Може да не ми повярваш, макар че всяко момиче с моя опит ще ти го потвърди, но всеки мъж обича да гледа гола жена. Само му дай това, което никога не е получавал вкъщи, и той ще те обожава.

И ето, че часът бе настъпил. Келси трепереше от страх и ужас. Когато отвори вратата и се появи облечена в крещящата червена рокля с дълбоко изрязано деколте, Лони й бе хвърлил одобрителен поглед. Ала явното му одобрение не й вдъхна кураж.

Бъдещето й, за добро или за лошо, щеше да се реши тази вечер от мъжа, който ще плати най-много за нея. Келси предполагаше, че навярно няма да го хареса. Мей ясно й бе заявила, че сигурно отначало ще го презира, особено ако е стар и жесток. Младото момиче можеше само да се моли и да се надява да има късмет.

Лони я поведе надолу по стълбите. Трябваше да я стисне за ръката и да я дръпне, когато тя внезапно спря. До слуха й достигнаха шумни гласове и пиянски смях. Той не я въведе в салона, а отвори вратата на друга стая.

— Повечето от мъжете тук — изсъска й — не са дошли да наддават за теб. Дошли са да поиграят на карти или да търсят други удоволствия. Обаче аз съм установил, че колкото повече господа присъстват на наддаването, толкова по-високо се качва цената. Освен това джентълмените се забавляват, а това е добре за бизнеса.

И преди тя да разбере какво става, я вдигна, качи я върху една от масите и заплашително прошепна:

— Стой тук и се постарай да изглеждаш съблазнително.

Да изглежда съблазнително, когато бе почти парализирана от страх и унижение? Явно повечето от мъжете наистина не бяха дошли, за да наддават за нея и не разбираха какво прави тя върху масата. Затова Лони се изкашля и високо заяви:

— Мога ли за миг да ви отвлека от картите, джентълмени, за един необичаен търг?

Думата „търг“ веднага привлече вниманието им. Той изчака няколко секунди, докато разговорите стихнат.

— Тези от вас, които са доволни от настоящата си любовница, вероятно няма да проявят интерес. Ала на тези, които се оглеждат за нещо свежо и красиво, аз предлагам тази… срамежлива хубавица. — Разнесоха се сподавени смехове, тъй като лицето на Келси придоби пурпурния цвят на роклята й. — Девойката не е само за една нощ, а за толкова време, колкото пожелаете да й се наслаждавате. Затова да започнем от десет хиляди лири.

Разнесоха се силни подсвирквания и смаяни гласове.

— Никоя жена не струва толкова, дори и съпругата ми — заяви един мъж и думите му бяха последвани от шумен смях.

— Ще ми заемеш ли десет хиляди, Питър?

— Сигурно ги искаш в злато? — презрително изсумтя друг.

— Пет хиляди и нито лира повече — обади се пиянски глас.

Имаше и други подмятания, но собственикът на дома невъзмутимо продължи:

— Този, който плати най-висока цена, ще притежава това малко бижу колкото време си поиска — месец, година, две. Той ще реши кога да се освободи от момичето. Това изрично ще бъде записано в договора за продажбата. И така, джентълмени, кой иска да наддава, за да получи тази вкусна хапчица?

Келси бе толкова смаяна и шокирана, че не чу почти нищо.

Бяха й казали, че ще я представят на неколцина джентълмени, че ще поговори с тях, и тя предположи, че след това сделката ще се уреди насаме между тях и Лени, без тя да присъства.

Никога не си бе представяла, че всичко ще бъде толкова публично. Мили Боже, ако знаеше, че ще бъде предложена на търг, истински търг, в стая пълна с пияни мъже, щеше ли да се съгласи на всичко това?

— Давам десет хиляди. — Някакъв глас прекъсна ужасените й мисли.

Вдигна очи и видя умореното и сбръчкано лице на възрастен мъж. Погледът й се замъгли и тя си помисли, че всеки миг ще загуби съзнание.

— Все още не разбирам какво правим тук — промърмори лорд Пърсивал Елдън. — Заведението на Анджела е чудесно, намира се съвсем наблизо до дома на Уайт, където ще вечеряме, а нейните момичета са привикнали на нормален разврат.

Дерек Малори се ухили и намигна на братовчед си Джеръми, докато двамата последваха приятеля си във фоайето.