Джоана Линдзи - Отровни думи

Момичето се запита дали леля й подозира за трагедията, която ги бе връхлетяла. Дали знаеше, че съпругът й осигурява препитанието на семейството само благодарение на заеми. Всъщност по онова време немалко разорени членове на доброто общество свързваха двата края благодарение на безчет заеми, но не по-малко бяха и нередовните длъжници, които попадаха зад решетките. Явно Елиът бе потропал на вратата на всеки от приятелите си, за да задържи кредиторите толкова дълго по-далеч от прага на къщата си. Ала бе настъпил денят, когато вече нямаше към кого да се обърне.

Щяха да изгубят къщата на леля Елизабет, къща, която е била дом за поколения от семейството й. Като по-голяма дъщеря тя я бе наследила, а сега кредиторите заплашваха да я вземат. След три дни, ако дотогава не изплати дълговете си.

Затова Елиът бе решил да се напие, за да събере достатъчно смелост да сложи край на нещастния си живот, защото нямаше сили да се изправи пред неизбежното. Беше длъжен да осигури добър живот на съпругата си, но се бе провалил.

Разбира се, самоубийството не бе разрешение на проблема. Келси изтъкна колко ужасно би било за леля й да посрещне не само разорението, но и смъртта на съпруга си. Двете със сестра си бяха преживели загубата на дома си, защото все пак имаше къде да отидат. Но този път… не, тя не можеше да позволи това да се случи. Сега трябваше да се грижи за сестра си, трябваше да й осигури истински дом. И ако това означаваше, че трябва да…

Не си спомняше кога за пръв път се спомена за този изход, за възможността да се продаде. Елиът отначало каза, че е мислил да й уреди изгоден брак, но е смятал, че няма защо да бърза. Ала сега нямаше време и бе изключено да омъжи племенницата си само за няколко дни.

Може би алкохолът бе развързал езика му, но той спомена за някакъв свой приятел, който преди много години изгубил всичко, но дъщеря му го спасила от разорение, като продала своята невинност на един стар развратник, който бил съгласен да плати цяло състояние за младата плът.

Сетне на един дъх избъбри за някакъв джентълмен, когото добре познавал и когото попитал дали не би искал да се сдобие с млада и красива жена.

— Нямам намерение да се женя, но нямам нищо против една млада и привлекателна любовница. Ще ти платя няколко лири, ако ми я осигуриш…

Така разговорът се насочи към любовниците. Той й разказа колко млади и красиви лордове са готови да платят доста щедро, за да се покажат сред приятелите си с красива любовница. А когато момичето било и девствено, харчели по цели състояния.

Той хитро подготви почвата, подсказвайки й решението, без направо да я моли да се пожертва. Келси бе шокирана от разговора за любовници, а сърцето й се свиваше от мисълта какво ще стане с нея и сестра й. Тревожеше се за Джийн и за себе си, за това как, ако се реши на подобна постъпка, това ще означава завинаги да се прости с мисълта за приличен брак, дом и семейство.

Би могла да си намери работа, ала едва ли щяха да й плащат достатъчно, за да издържа всички. Не можеше да си представи леля й да работи, а Елиът вече бе доказал, че едва ли някога ще си намери добра работа, а още по-малко ще съумее да я запази.

Мисълта, че сестра й може да бъде принудена да проси по улиците, я накара едва чуто да прошепне:

— Познаваш ли някой мъж, който ще пожелае да… да плати достатъчно, ако аз… се съглася да му стана любовница?

Той обнадеждено я погледна и по тялото му се разля топла вълна на облекчение.

— Не, не познавам такъв — смутено отвърна. — Обаче знам едно място в Лондон, където се събират богати господа, място, където ще те представят и ще предложат отлична цена за теб.

Младото момиче застина. Стомахът му се сви на топка при мисълта, че това е единственият изход за близките му.

Елиът изтръпна и се изпоти от напрежение, преди тя бавно да кимне в знак на съгласие.

Сетне се опита да я успокои.

— Няма да бъде толкова лошо, Келси, наистина няма. Една жена може да спечели много пари по този начин, особено ако е умна и красива. Може да стане богата и независима и дори по-късно да се омъжи, ако поиска.

Това не беше истина и двамата го знаеха. След утрешния ден никога повече нямаше да има възможност за добър брак. Позорът от постъпката й щеше да я преследва до края на дните й. Никога повече нямаше да бъде допусната в изисканите кръгове. Ала това бе нейният кръст и тя трябваше да го носи. Поне малката й сестричка ще има бъдещето, което заслужава.

Още не можеше да се опомни от решението, което бе взела.