Джоана Линдзи - Отровни думи

— Не си спомням — отвърна приятелят му. — Не казвам, че не си го споменал, просто наистина ми е убягнало.

— Ако това място наистина е толкова лошо, както казваш — намръщено се обади Джеръми, — не ми се иска моята Флорънс да работи тук.

— Ами тогава я върни при Анджела — предложи братовчед му. — Сигурен съм, че момичето ще ти е благодарно за това. Едва ли подозира в какво се е забъркало, независимо че тук сигурно ще му плащат много повече. — Пърси също кимна в знак на съгласие. — И те съветвам да побързаш, скъпо момче. Ще изиграя няколко робера, докато намериш момичето, макар да не съм сигурен, че ми се иска, ако Ашфорд е в същата стая. — Въпреки последната забележка надникна в игралния салон. — О, тук виждам едно сладко пиленце, с което не бих имал нищо против да прекарам някой и друг час — възкликна след минута той. — За съжаление май не е свободна… или пък е. Твърде скъпо е за мен.

— Пърси, за какво говориш?

Той погледна през рамото си и рече:

— Струва ми се, че попаднахме на търг. На моята възраст не се нуждая от любовница, макар че от време на време нямам нищо против малко удоволствие.

Дерек примирено въздъхна. Явно нямаше да получи смислен отговор, но това не беше нещо ново за него. Реши, че е по-добре да се приближи до вратата и сам да разбере какво става.

Двамата с Джеръми застанаха на прага. В този миг я зърнаха, изправена върху масата. Красиво младо парче… или поне така изглеждаше. По страните й бяха избили ярки червени петна, но тялото, й бе хубаво, много хубаво.

Чак сега, когато чуха мъжки глас, забележката на Пърси доби смисъл:

— Да ви припомня още веднъж, джентълмени: това малко бижу ще бъде великолепна любовница. Много лесно може да бъде обучена да задоволява и най-взискателния вкус, тъй като досега не е била докосвана от мъж. Чух ли двадесет и две хиляди?

Дерек тихо изсумтя. Недокосвана? След като е била в подобно място? Едва ли. Ала глупаците можеха лесно да бъдат излъгани. Но както и да е, наддаването бе прекрачило нормалните граници и цената бе абсурдна.

— Струва ми се, че едва ли ще можем да изиграем една партия вист, Пърси — отбеляза той. — Както виждам, никой не обръща внимание на картите.

— Не мога да ги упрекна — ухили се приятелят му. — Аз също съм заинтригуван от това наддаване.

— Джеръми, ако нямаш нищо против, бих искал по-бързо да приключиш с работата си тук — въздъхна братовчед му. — Струва ми се, че ще е по-добре да отидем на бала. Вземи момичето и по пътя ще го оставиш при Анджела.

— Искам онова момиче.

Тъй като Джеръми не откъсваше поглед от девойката, изправена до масата, той веднага разбра какво има предвид.

— Не можеш да си я позволиш.

— Бих могъл, ако ми заемеш парите.

Пърси се засмя. За разлика от него Дерек, изглежда, не се забавляваше, защото челото му бе смръщено. И неговото „не“ бе казано с тон, нетърпящ възражение. Ала Джеръми не бе от тези младежи, които лесно се предаваха.

— Хайде, Дерек — умолително рече той, — за теб не представлява никаква трудност. Чух, че чичо Джейсън ти е предоставил значителна сума след завършване на училището, включително и няколко доходни имения. А като се имат предвид и инвестициите, които двамата с чичо Едуард направихте, вероятно досега състоянието се е увеличило поне три пъти…

— Повече от шест пъти, но това не означава, че съм съгласен да харча пари за някаква похотлива прищявка, още повече, че не е моя. Нямам намерение да ти заемам толкова много пари. Освен това една красива жена като тази иска да бъде заобиколена от разкош. А ти, братовчеде, не можеш да си го позволиш.

Младежът безгрижно се засмя:

— О, затова пък аз ще я направя щастлива.

— Една любовница се интересува повече от това, което е в джобовете ти, отколкото от това, което е между тях — намеси се Пърси и веднага се изчерви, като осъзна какво е казал.

— Те не са чак толкова алчни — възрази Джеръми.

— Тъкмо обратното..

— Откъде знаеш? Нали никога не си имал любовница?

Дерек въздъхна и решително се намеси:

— Няма смисъл да спорим, Джеръми. Отговорът ми е „не“, така че се откажи. Баща ти ще ми откъсне главата, ако узнае, че съм ти дал на заем толкова пари.

— Моят баща е по-добър от твоя и ще ме разбере.

Той беше прав. Според слуховете Джеймс Малори бе вършил доста странни неща в младостта си, докато бащата на Дерек, бидейки маркиз на Харвестън и най-големият от четиримата братя Малори, от ранна възраст бе носил отговорността за семейството. Ала това все още не означаваше, че нямаше да си изпатят, ако сега удовлетвореше молбата на младия си братовчед.