Джоана Линдзи - Отровни думи

— А защо да не отида? — попита той и повдигна вежди. — Момичето няма къде да отиде, а братовчедката Диана ни очаква. И двамата обещахме ла присъстваме на представянето на приятелката й в обществото. Нима смяташ, че това не е важно?

— Точно така — изсумтя братовчед му. — Смятам, че изобщо не е важно дали ще присъствам на някакъв бал, а братовчедката Диана едва ли ще ни забележи в тълпата.

— Няма значение дали ще ни забележи или не. Щом сме обещали, че ще отидем, значи сме длъжни да го направим. Пърси, ще обясниш ли на този младок, че хора като нас имат безброй светски задължения, които не бива да пренебрегват?

— Аз ли? — засмя се приятелят му. — Страхувам се, че в случая съм на негова страна, стари приятелю. Едва ли бих могъл да зарежа една прекрасна нова любовница заради поредния бал във висшето общество. Всички си приличат, освен ако не присъстват твоите чичовци или красивата ти братовчедка Ейми. Твоите чичовци знаят как да разсеят скуката, а сватбата на Ейми още не се е състояла, така че според мен е свободна.

За миг братовчедите останаха безмълвни, ала Дерек пръв се съвзе.

— Ейми може още да не е омъжена, но сватбата е насрочена за следващата седмица, така че я зачеркни от списъка си, Пърси.

— Освен това баща ми едва ли може да се нарече забавен — намеси се Джеръми. — Станал е прекалено голям домошар и не се интересува от забавления. Същото се от нася и за чичо Тони.

— Грешиш, скъпо момче. Тези двама Малори никога няма да улегнат и винаги ще са готови за веселба. Ей Богу, аз сам съм бил свидетел как след раждането на сестра ти Джаки, баща ти и чичо ти завлякоха един американец в билярдната и онзи янки едва се измъкна оттам.

— Това беше точно когато и двамата разбраха за интереса на Андерсън към Ейми. Обяснимо е, че са реагирали по този начин. Но ние вече ти обяснихме всичко това, Пърси, когато бе намислил да ухажваш Ейми. След смъртта на сестра им двамата отгледаха нашата братовчедка Риджън, а фактът, че Ейми толкова много прилича на нея…

— Реджи — прекъсна го Дерек, точно както баща му би направил, ако в момента присъстваше, но с по-малко плам. — Знам, че баща ти я нарича по различен начин само за да ядоса братята си, но ти не бива да му подражаваш…

— О, но аз обичам да му подражавам — самоуверено се ухили Джеръми. — Освен това той не го прави, за да ги ядоса… е може би само малко, но не заради това е започнал да я нарича Риджън. Причината е съвсем друга… било е още преди да се родя. С трима братя, двама от които по-възрастни от него, той просто е искал да се изяви и да бъде по-различен във всичко.

— Е, със сигурност е успял — многозначително му намигна Дерек.

— Въпреки всичко.

Братовчедите имаха предвид годините, през които Малори бе станал пират, известен с прозвището Ястреба, и семейството се бе отказало от него. По време на позорната му кариера като Ястреба, Джеймс бе открил, че има пораснал син, и не само бе признал Джеръми. но и го бе взел със себе си, което бе основната причина момчето да получи такова необикновено образование, да знае прекалено много за жените, побоищата и пиенето. Всичко това бе усвоил от разнородния пиратски екипаж на Джеймс.

Обаче Пърси не знаеше това и никога нямаше да го узнае. Той бе скъп приятел, но не можеше да пази тайна, а престъпното минало на Джеймс бе тайна, пазена строго в семейство Малори.

— Освен това, Пърси — върна се младежът на темата, — баща ми мрази баловете и ги посещава само защото съпругата му настоява. Същото се отнася и за чичо Тони. Съвсем точно знам как се чувстват те, и дяволите да ме вземат, но ми се струва, че сега се опитвате насила да ме завлечете на този прием.

Дерек се намръщи.

— Не искам да те завлека насила, скъпо момче, само ти изтъквам, че си поел известно задължение. Ако не си искал да се появяваш там, не би трябвало да приемаш поканата на Диана.

— Да не я приема? — възкликна той. — — Че кога, по дяволите, съм можел да кажа на една жена „не“? На която и да е жена… Не мога да допусна да ги разочаровам. И със сигурност никога не бих разочаровал онова момиче, което току-що заряза в къщата си.

— Ако то е искало да остане само, Джеръми, едва ли съм го разочаровал.

— Да остане само?

— Толкова ли ти е трудно да го повярваш?

— Жените се бият, за да влязат в леглото ти, братовчеде, а не да избягат от него. Лично съм виждал…

— Понякога по една или друга причина жените не искат да ги безпокоят — прекъсна го, — а точно с това впечатление останах аз от това момиче. То изглеждаше изтощено. Може и да съм сгрешил, но след като и без това вече имах други планове… Освен това, Джеръми, не постъпих така само за да спя с момичето, така че не съм нетърпелив. Не съм искал любовница, но след като се сдобих с такава, ще я посетя, когато аз реша.