Джоана Линдзи - Отровни думи

— Похарчи неприлично голяма сума за нещо, което не желаеш — подметна Пърси.

— И аз мисля така — ухили се Джеръми.

Дерек лениво се отпусна на седалката и промърмори:

— И двамата знаете защо го направих.

— Разбира се, че знаем, стари приятелю — успокои го Пърси. — И ти се възхищаваме заради това. Честно казано, самият аз не съм толкова благороден, но е прекрасно, че поне един от нас е истински мъж,

— Да — съгласи се Джеръми. — Ти осуети плановете на Ашфорд, а това е чудесно.

Младият мъж се изчерви от неочакваните похвали.

— Значи и двамата ще престанете да се заяждате, че съм оставил момичето само вкъщи?

— Да не би да сме го правили? — невинно се усмихна братовчед му.

Намръщеното изражение на Дерек го накара да извърне глава към прозореца, подсвирквайки си весела мелодийка. Непоправим разбойник. Чичо Джеймс доста щеше да се поизпоти, за да го накара да разбере отговорностите си, когато му дойде времето. Разбира се, бащата на Дерек се оплакваше от сина си именно поради същия повод. Ала от четиримата братя Малори именно Дерек бе истински син на главата на семейството, а Джейсън Малори, маркизът на Харвестън, бе най-суровият от всички братя и най-трудно можеше да му се угоди.

Обикновено Дерек се забавляваше на баловете, макар че балът тази вечер, на който присъстваха около триста души, едва ли можеше да се нарече забавление. Но младият мъж обичаше да танцува, да изиграе по някоя партия вист с приятели, а освен това в тълпата винаги можеше да се открие някое ново и свежо лице, което би го заинтригувало.

Интересът му никога не траеше дълго, тъй като младите дами, които флиртуваха с него, обикновено имаха една единствена цел — женитбата. Ала щом усетеше капана, Дерек им казваше „сбогом“, защото бракът бе последното, което го интересуваше.

Разбира се, имаше някои изключения от това правило, но те бяха твърде редки. Дори и някое момиче да не искаше да се омъжи веднага, роднините му рано или късно щяха да настояват за това. Младите дами, които пренебрегваха семействата си и се забавляваха само за свое удоволствие, бяха изключение.

Тъкмо такива млади дами най-много харесваше Дерек й някои от тях познаваше доста добре. Не само сексът го интересуваше в тези връзки. Обичаше да се отпусне, да разговаря с тях, да обменят мнения по различни въпроси.

Това не означаваше, че той не си търсеше нови партньорки за леглото — просто не ги избираше от средата на младите момичета, които всеки сезон се представяха в Лондон. Не, сексуалните му завоевания бяха обикновено млади съпруги или вдовици, първите — нещастни в брака, а вторите — свободни да си избират партньора. И той рядко си тръгваше от подобни шумни лондонски балове без дискретна уговорка за следващата седмица или дори за същата нощ.

Обаче, изглежда, тази вечер нито една жена или девойка нямаше да успее да привлече погледа му. Той потанцува с четири от младите дами, с което ощастливи домакинята, ала с труд сдържаше прозявката си. Опита се да изиграе няколко ръце на вист, обаче така и не успя да се увлече от играта въпреки доста високите залози.

Две от предишните му любовници се опитаха да привлекат вниманието му, ала вместо да им каже както обикновено, че ще се видят друг път, младият мъж просто им заяви троснато, че в момента има друг ангажимент. Въпреки че нямаше. Момичето, което бе оставил в дома си, не можеше да се смята за любовна връзка… поне не още. А и една любовница не се смяташе за истинско обвързване. Една любовница бе просто едно хубаво… скъпо… удобство.

Обаче Дерек не бе убеден, че в момента се бе сдобил именно с подобно удобство. Преди години, това се бе случило само веднъж, той се бе съгласил да издържа една жена в замяна на услугите й в леглото, ала това се бе оказало пълно фиаско.

Тя се казваше Марджъри Едингс. Млада вдовица от добър произход, която нямаше средства, за да продължи да живее по същия начин, по който бе привикнала от рождение. Дерек бе изплатил дълговете й… всъщност повечето от тях бяха на покойния й съпруг — изцяло обнови къщата, която бе наследила, накупи й скъпи бижута и разни модни дрънкулки, които тя избираше с часове в най-скъпите лондонски магазини.

Дори се бе съгласил да я придружава на различни приеми, въпреки че не му харесваше тази роля. Държанието му бе безупречно, както изискваше благоприличието — оставяше я пред дома й и след това чакаше с часове, преди да може да се промъкне в спалнята й и най-сетне да получи това, за което всъщност плащаше. Младата вдовица обаче често се оплакваше от главоболие и умора, за да го отпрати. Връзката им продължи шест месеца и Дерек й бе дал достатъчна ясно да разбере, че бракът не го интересува, ала въпреки всичко тя бе кроила планове как да го отведе пред олтара.