Пейо Яворов - Гоце Делчев

Тъй проповядваше Гоце, защото само любовта към народа го ръководеше на всяка стъпка в бурния негов живат. Той искаше свобода за македонското население, а не за македонската земя. Гоце не можеше да изложи на сеч десетки хиляди души, когато отказваше смъртна присъда дори и за доказани турски шпиони. А той викаше шпионите при себе си, отваряше думи за братство и длъжности, за величието на общото дело — и те се разкайваха най-искрено и плачеха, както е плакал Йуда при кръста Исусов. И много савеловци бяха станали отлични работници на организацията 47.

Тъй учеше Гоце, защото беше роден сякаш тъкмо за борбата, на която принадлежеше и тялом, и духом. Като характер за тая борба той личеше от най-ранна възраст. Че в това отношение, каквото можеше да се каже за тридесетгодишния мъж, можеше да се каже и за двадесетгодишния юноша, и за петнадесетгодишния хлапак. Гоце имаше несъкрушима вяра в своите сили и търсеше същата вяра у другарите си, за да свали върху по-малко плещи революционното дело и да остави върху народа нищожната тежест на едно нищожно съдействие. И по тоя начин той искаше да жертвува себе си за народа, а не да жертвува народа за някакви свои опити.

Тъй смяташе Гоце, защото не беше човек на празната декламация, а на мъжката работа, в която се забрави дотам, че умря целомъдрен — бихме казали, ако искаме да си послужим с неуместната шега на един приятел. Той пъдеше кореспондентите на разни вестници, когато се явяваха при него, като им казваше: „Ще бъдете много наивни, ако вярвате на думите ни, гледайте делата ни.“ 48И Гоце искаше да създаде дела, които биха говорили сами за себе си, които биха налагали разрешението на македонския въпрос. А не такива, които биха умиротворили Македония за четвърт или половин век и за които би могло да се получи даже орден от султана.

В своята любов към хората Гоце беше истински човек; в своята самонадеяност — истински борец; в своето ясновидство — истински пророк…

Гоце често отваряше дума върху един твърде голям недостатък в македонското революционно дело: липсата на македонска чисто революционна литература. Македония всякога има предостатъчно ратоборци на уличното слово и „дипломати“, ако щете. Обаче никога макар двамина не привързаха перо върху камата, да напишат четири книжки, що биха послужили в утеха за народ и в поука за агитатори. Издаваните в разни времена и по разни места из Македония хектографически листове 49бяха сочили към удовлетворението на тая нужда от революционно четиво. Но какво можеше да се постигне с работа, която най-често биваше „контрабанда“ по всички направления ?

Сега, в Турско, при такъв един разговор на Гоце беше хрумнала мисълта да се почне издаването на един голям хектографиран лист за широка проповед сред работници и население. И на 10 февруари вече излезе първия брой на една средна големина вестник „Свобода или смърт!“ Цели три месеца наред всеки понеделник вестника беше в ръцете на куриери по криви пътища. Той говореше в духа на Гоцевите възгледи от името на революционната организация.

Още през януари в Неврокопско Гоце получи едно известие, което го изненада като зимна гръмотевица. 15 — 16 представители на окръжните комитети, свикани по Нова година от централния комитет в Х., бяха решили въстание през май . И това решение, считано неотменимо, беше съобщено вече на двата върховни комитета в България с надлежни предупреждения 50. Гоце покрай другото и подвижен член от централния комитет не обръщаше внимание на оскърблението, което му беше нанесено, като се вземаше съдбоносното решение без негово знание. Той се губеше в догадки върху причините, които бяха тласнали другарите към вратоломна стъпка и диреше макар сянка от някакво благоприятно стечение на обстоятелствата, за да оправдае всичко.

На едно съвещание в с. К между Гоце, Д. Гущанов, Я. Сандански и пишущия биде уговорено да се положат най-големи старания за отменяване Х-ското решение. Гоце се надяваше, че неколцина видни работници, които се намираха по това време в България, ще съдействуват в същото иаправление. Но той искаше да изтъкне предварително чрез един атентат по железопътните линии всичката целесъобразност на своя план за действие. И после вече да отиде в Х. на лични обяснения с централния комитет.

Преди всичко това Гоце имаше да направи един преглед на четите в Серския революционен окръг и да ги упъти за бъдещата работа. С тая цел в първите февруарски дни казаните чети бяха вече събрани на Алиботуш, И той прекара в работа с тях около една седмица 51.