Пейо Яворов - Гоце Делчев

Набиране (по първото издание — София, 1904 година): Васил Карлуков

Източник: [[http://www.promacedonia.org/gd/index.html|Книги за Македония]] (през [[http://slovo.bg|Словото]])

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7465]

Последна редакция: 2008-05-16 23:15:52

Заглавията на главите са условни.

1879–1880.

1881–82.

„Вароша“ — кукушка махала, в която е Делчевата къща.

Сърцат човек.

Особен вид горна дрешка.

1872–73.

1858–59.

Само 40–50 бедни фамилии останаха в униятството за материалната поддръжка, която им се дава.

„Да живей!“

„Долу!“

При най-голям 12.

Дели ги от града р. Суходолни; 800–900 д. жители.

Легалната организация като допълнение на революционното съзаклятие си постави за цел тоже политическото самоуправление на размирения край — в тия подробности:

1. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилаети да се образува една област със седалище Солун. Пограничната линия на тая област ще почва от сръбската граница срещу Враня, ще върви по северозападните межди на каазите Прешовска, Кумановска, Качанишка и Тетовска, ще съвпада с билото на Карадаг и от върха Лоботрън по билото на Шар планина ще достига до Кораб — най-високия връх на Дешат; от Кораб тя ще отива по потока Велешица, на който се намира голямото село Радомир, до вливането на тоя поток в Църни Дрин; от туй място тя ще следва по последната река до с. Нидрет и оттам, минувайки по западните межди на каазите Охридска и Корчанска, до самия връх Грамос, ще върви по южните межди на каазите Костурска, Кайлярска, Воденска и Караферийска до онова място, дето междата на последната кааза се пресича от потока Бистрица; от тая точка тя ще върви по течението на последния поток до вливането му в Егейско море и сетне, като извива на изток по крайбрежието и като обгърща Халкидическия полуостров, ще отива до устието на р. Места, оттук по същата река тя ще върви иа североизток до онова място дето се влива в нея притока, на който се намира с. Радибош; а оттам по тоя приток ще пристига до границите на източна Румелия, откъдето по-нататък ще съвпада с границите на Българското княжество и Сръбското кралство.

2. Да се назначава за главен управител на тази област със срок за 5 години лице, напълно удовлетворяващо условията на справедливост и толерантност и принадлежаще на преобладавашата в областта народност.

3. Главният управител да управлява областта с помощта на едно областно събрание, което да се избира непосредствено от самото население при строго съблюдение правата на меншествата и да решава всични въпроси, отнасящи се до вътрешната уредба на областта.

4. Личността и жилището да бъдат еднакво неприкосновени за всички граждани на областта. Цензура на печатното слово да не съществува.

5. Всички областни чиновници да се вземат от оная народност, която преобладава в тяхното местослужение. Висшите от тях да се назначават от султана по предложение от главния управител, а останалите да се назначават направо от самия главен управител.

6. Езикът на главните народности в областта да бъде офицален наравно с турския във всичките областни учреждения, като се предостави правото на административните единици да избират един от тия езици на своите официални сношения.

7. Учебното дело на християнските народности да се предоставн всецяло на грижите на респективните им училищни организации.

8. За поддържането редът и тишината в областта да се организира една областна жандармерия, основана върху началата на рекрутната система, и непосредствено подчинена на главния управител; тази жандармерия наедно с офицерите й да принадлежи на местните народности съразмерно с числеността им и да не надминава повече от 1% на местното мъжко население; висшите офицери на тая жандармерия да се назначават от султана по предложение от главния управител, а останалите да се назначават направо от самия главен управител.

9. Бюджета и данъците на областта да се определят от областното събрание. 25% от доходите на областта да се внасят в общото държавно съкровище, а останалите да се употребяват за нуждите на областта.

10. Същевременно с назначението на главния управител да се назначи една комисия ad hoc, в която да бъдат достатъчно представени местните народности и която под председателството на главния управител да изработи подробностите на горните реформи.