Пейо Яворов - Гоце Делчев

11. Да се даде обща и пълна амнистия на всички политически престъпници, осъдени или не, както и на всички заподозрени в неблагонадеждност областни уроженци, които са извън родината си.

12. Подобни реформи да се въведат и в одринския вилает.

Статутите на легалната организация определяха и легални средства за постигане целта. Те гласяха: „въздействие върху правителствата и общественото мнение на България и Европа чрез: а) печатно слово; б) агитация и митинги; в) изпращане меморандуми и делегати до европ. дворове; г) преговори с другите балкан. държави за общо действие в полза на автономията; д) поддържане избора за депутати в Нар. събрание на ония лица, които се биха задължили да действуват и за постигане целта на македоно-одринските дружества; и прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.“

По-късно и реформен проект, и статути бяха изменени в смисъл на по-голяма определеност.

Да живей Гарибалди, да живей Мацини.

Да живее Георги.

Тогава наскоро бяха обявени издействуваните от бълг. правителство „реформи“, солта на които беше в тримата необрязани турци, що се предвиждали като помощници на обрязаните македонски валии.

Устав на Тайната македоно-одринска револ. организация , глава I. Цел: Чл. 1. Т.м.-о. р. организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области. — Чл. 2. За постигане на тая цел организацията се бори за премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание.

Пак там , глава II. Състав и устройство; Чл. 3. Т. М.-о. р. организация се състои от местни революционни организации (дружини), съставени от членовете на всяка отделна местност (град или село). Чл. 4. Член на Т. м.-о. р. организация може да бъде всеки македонец и одринец, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава и се задължава да бъде полезен на революционното освободително дело.

Почти град, около 1500 къщи.

Отчет на Върх. мак. к-т пред V мак. конгрес — 26 юли 98-а г.:

„С придобитото през 96-а и 97-а година единодушие в организацията на македонските дружества на реда си дохождаше въдворяването пълно единство в плановете и действията и с оная половина от организацията за освободителното дело, която по своето положение да се укрепява и развива под строгите преследвания на турската власт не може да се ръководи, що се отнася до формалната страна, от един устав, какъвто е нашият. По-скорошното постигане на това единство ставаше толкова по-наложително от факта, че в кръговете на европейската дипломация се говореше за раздор между организацията от княжеството и оная от вътрешността на Турция, а това мнение нанасяше голяма пакост на освободителното дело. Макар и косвено, тоя слух на недоверие между двете половини на македонската организация обезсърчаваше деятелността измежду много от нашите дружества в княжеството. Ето защо тоя въпрос един вид обуславяше чисто вътрешната деятелност на комитета било по съживяването на дружествата, било по изпросването на обществената лепта чрез осребряването на нашите облигации от патриотическия заем. Това напълно се съзнаваше и от самия конгрес, в решенията на който се бележи: «Най-голямото желание на конгреса е, щото бъдещият комитет да влезе в сношение с вътрешната организация.»“

Понеже едно от главните натяквания на представителите от вътрешната организация се отнасяше до разновидността в мненията на самите членове от комитета по някои щекотливи въпроси, то още преди пристъпването към избора за новия състав на комитета се беше обърнало вниманието на конгреса върху тая деликатна страна ва въпроса. Обаче резултата на избора беше по-друг, което обстоятелство немалко трудности причини, докато комитета се конституира. ( Защото Гоце беше отказал да влезе в комитета. — Авт. ) Избягването на тоя плачевен резултат беше невъзможно, защото веднага след избора конгресът се беше разтурил, та, подадената ни оставка нямаше кой да приеме. Така поставени, ний трябваше вече да караме работата нанапред, като се уповавахме да сдобием единство в идеала, на който всички еднакво служим, И нашата надежда се оправда. Комитета, който на другия ден от избора си подаваше оставката, ръководи цяла година делата на нашата организация при единомислие, рядко за нашия обществен живот и ако днес вий, господа делегати, сте свикани ка конгрес три-четири месеца преди изтичането мандата на комитета, то можем ви увери, че това прибързване се дължи главно за удобността на сезона за подобни събрания у нас и на неотлагвемостта на някои въпроси, които с вашето присъствие си увеличават значението пред общестественото мнение в Европа. Но нека отговорим преди всичко как комитетът е изпълнил възложените му решения от IV македонски конгрес. Тези решения се съдържат в следното: