Пейо Яворов - Гоце Делчев

На 19 април вечерта Гоце пристига в с. Баница, немного далеч от Сер. Там отиват и две чети — серската под воеводството на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитра Гущанов 55, всичко двадесетина души. Гоце се настанява в една къща с Г. Бродилията, Д. Гущанов, случилият се там Д. Хаджидимов и още две-три момчета. Останалите четници се настаняват в друга една съседна къща. И целият 20 април минува за нашите хора твърде весело. Гоце не знаеше, че на утрешния ден той не ще бъде вече жив. И че на втория ден трупът му ще бъде носен чак до Сер, отдето ще го повърнат веднага за погребение в Баница.

Дали да предположим, както мнозина, че турските власти бяха влезли в дирите на Гоце било още от Х-а, било от Х-ските села? Или да вярваме като някои, че той беше предаден от горнобродинския учител Андрей, който по-късно предаде още сума хора из околните села? Или най-после да се усъмним, както всички баничани, в един техен съселянин, който има потурчена сестра и който си живува отлично с турчина зет?

На 21 април рано сутринта Гоце и другарите му биват разбудени от една бабичка, която влетява при тях изгубила и ума, и дума:

— Станете, момци! Аскер загради селото и търси по къщите…

Един Гоцев съученик от Военното училище, бившият на българска офицерска служба турчин Тефиков, началствуваше хилядата души низами, които обръщаха Баница наопаки.

В половина час Гоце и всички момчета са готови вече за предстоящата кървава схватка.

През това време турците събират мало и голямо от обискираните къщи и твърде скоро почти цялото селско население бива турено под стража. А обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.

Тогава наскоро беше издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове 56, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.

— Лягайте! — командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.

— Раниха ме — обажда се глас измежду момчетата. — Майко, умирам — чуе се по-нататък. — Убиха Димитра — вика трети…

— Кучета! — псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите — и бликва струя гореща кръв…

На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:

— С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.

Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.

Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

— Петнадесет часа — спомня си г. Хаджидимов — турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…

Защото осиротяваше цял народ.

Двете собственоръчни Гоцеви писма, които следват в снимъци, са адресувани до г. Никола Малешевски в гр. Дупница. Едното писмо свидетелствува всичката неоснователност на мнението, което съществува в странство, че уж българските власти били вземали никакви мерки против четите, които се организират на българска земя и минуват в Турско. Второто писмо, както поменахме и в книгата си, хвърля светлина върху някогашните отношения между г. Сарафовия комитет и революционната организация. За избягване на какви да е недоразумения ний ще прибавим, че през 902 година г. г. Сарафов, Давидов и Ковачев, бивши председател, подпредседател и секретар на върховния комитет, усвоиха възгледите на вътрешните дейци и се туриха на разположение на революционната организация. Не счетохме за нужно да зачеркнем шифрованите редове, които се срещат в писмата, защото шифърът, с който са написани, отдавна вече не е в употребление; освен това в казаните редове не се крие и някоя особна тайна. (тук тези писма не са публикувани!)